Млади фермери подписват договори с ДФЗ по мярка 112 на ПРСР

ДФЗ подписва договори с млади фермери по мярка 112 на ПРСР

Общо 409 са одобрените проекти по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)

Започна подписването на договори по мярка „Млад фермер“, обявиха от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Общо 409 са одобрените проекти по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Субсидиите за тях са 10 млн. евро или 19,96 млн. лв.

Голяма част от средствата ще отидат за отглеждане на градински домати и краставици, гъби и орехи. Одобрени са и проекти за отглеждане на птици, лешници, бадеми, овощни и костилкови насаждения, а също и за създаване на разсадници за трайни насаждения. Сред предложенията има такива за купуване на пчелни семейства, създаване на ферми за калифорнийски червеи, както и за отглеждане на дребен и едър рогат добитък.

Проектите, спечелили финансиране, са избрани сред 2 800 предложения. От ДФЗ уточняват, че внесените проекти са обработвани в условията на ограничен бюджет - след предварително оценяване и класиране по критериите, заложени в Приложение № 1 на Наредба № 9 за мярка 112.

Предимство имаха проектите, които са изцяло в сектор животновъдство, стопанствата за биопроизводство или в процес на преход към биопроизводство, младите фермери, кандидатствали или планиращи да кандидатстват по мярката за агроекология, както и тези, получили образование или обучение в селскосто стопанство. Допълнително точки имаше и за проекти от областите Благоевград, Варна, Габрово, Кърджали, Ловеч, Перник. Разград, Силистра, Смолян и София.

Източник : Fermer.bg

Борба с къртиците

Къртиците предизвикват замърсяване на тревния силаж с всички негативни последици. Така по-високо ниво на съдържанието на пясък води до намаляването на енергийната концентрация. Освен това в замърсения фураж попадат много повече вредители по силажа като т.н. клостридии/грампозитивни, задължително аеробни, спори, които произвеждат бактерии от семейството на Clostrdiaceae. Някои от тях са причинители на болести като ботулизъм, тетанус, тежки инфекции на рани, некротозиращ хепатит при преживните и при конете и др. в силажа, които там между другото предизвикват и засилена масно-киселинна ферментация.

Върху разрохканите тревни „рани” възникват нежелани почвени купчини, които са добър гостоприемник за нежелани видове. Затова е много важно да се валират върховете на тези купчинки. Това води обаче до смачкване на растенията и спира техния растеж. А влаченето и „разчесването” води до опасност купчинките да бъдат само разбити, а почвата да се размаже по растенията.

Пресните къртичини не са особено проблематични, защото разрохканата почва се разпръсква лесно. С преминаването на гумите на тракторите къртичините се смачкват, без да се стигне до размазване по растенията. Прави впечатление, че къртицата, която се изхранва главно с дъждовни червеи, насекоми, ларви, земноводни, мишки и паяци рядко се среща върху пасища. Уплътнението на почвите от натиска на копитата на животните прави тежка задачата на къртицата по разравянето и пробиването им. Не трябва да унищожавате това защитено животно. Неговите естествени врагове са грабливите птици, лисиците, златките, язовците и високите води.Индиректно можете да му навредите, като отстраните основните източници за препитание-ларвите на различните червеи с помощта на калциев цианамид-съотношението е 300-400 кг/дка.

Къртиците са чувствителни на шумове и миризми, като един от най-старите методи да се прогонят е да се постави нафталин в комина на галерията. Друг начин е да се налее петрол, но се смята че това не е благоприятно за околната среда, освен това може да се навреди на популацията, а тези животни са защитен вид.

За да се създадат неприятни за къртиците звуци, се възможни два начина. Първият е да се закопае стъклен съд – каничка, бутилка, в близост до къртичината като отворът се остави на няколко милиметра над повърхността. Вятърът предизвиква свистене, което прогонва къртиците. На ветровите терени е възможно да се забие метална пръчка, на която се нанизва пластмасова водна бутилка, като ефектът е същият както при първия вариант.

Източник : 

Биотор от червен калифорнийски червей

Първата цел е производството на Биотор - най-финия, най-качествения органичен тор за всички видове растения. Подобно на пчелите, които прелитат от цвят на цвят, събират нектар и прашец и произвеждат мед,ЧКЧ са фабрика за хумус.

Хранейки се с оборски тор те го разлагат и използват за храна, но по-голямата част изхвърлят във вид на хумус. Втората цел, която се постига с отглеждането им е 'месото' им. От тях се произвежда голямо количество протеинова храна за птици, риби и свине и то в свежо състояние или преработени като протеиново брашно. То е източник на най-много протеини. Третата цел, която се постига с отглеждането на ЧКЧ е решаването на някои от проблемите на замърсяването на околната среда.

Способността на червеите да консумират всички видове отпадъци, се използва за преработка на отпадъците от големите ферми, много от промишлените отпадъци и тези от канализационната мрежа. С интензивното изхранване на червеите всички тези отпадъци могат да се превърнат във вид, който не замърсява природата. Това е наистина най-качествения Органичен тор, използването на който дава възможност за получаване на висококачествени екологично чисти растителни и животински продукти. - всекидневната храна на човека. Биоторът е неколкократно по-добър от всички видове изкуствени торове.

Едно важно качество на Биоторът е възможността му да замества инсектицидите и хербицидите и да бъде използван като материал за обеззаразяване на семената. Кое прави Хумусът така полезен? Съществуват поне три позитивни аспекта от приложението на Хумуса върху растенията:

• Биорегулиращото действие на ЧКЧ върху органичните материали

• Хранителното действие на макро- и микроминералните елементи

• Мелиоративното действие на микроорганизмите в почвата.

Всички тези действия са включени във физикохимичните и биологичните свойства на биотора. На тях се дължи неговата полезна стойност. Биоторът се използва по много начини, които се различават помежду си по функциите, времето на употреба, повтаряемостта на ефекта.

• Чистият Биотор, с малко съдържание на органични минерали(30-40%) се използва като съставка при сеитба на семена и за производство на различни разсади

. • Биотор със съдържание 40-50% органични материали и с по-голямо съдържание на ауксин и хумат е идеален субстрат за вкореняване на резници и положници при много растения.

• С участие на Биотор от 5 до 50% се приготвят различни смески за парници и оранжерии.

• Биоторът служи като основно есенно торене и като стартерен тор на пролет.

• За подхранване на овошки и лози се използва както в предходния случай, така и по време на вегетацията.

• При култури с неколкократно прибиране, Биоторът редовно се прилага за всеки вид поотделно(ягоди, домати, пипер), както и за всеки откос(детелина, люцерна).

• Биоторът за всички култури може да се използва като сух(заоран) или разхвърлян по повърхността, в разтвор за поливане и във вид на субстрат за подхранване.

Съдържанието на Хумус определя неговото качество и полезната му стойност. Показателен е примерът при съпоставяне на внасяните количества основни микроелементи на декар с един тон Биотор и оборски тор. Чрез Биоторът - 16,5кг азот, 11,9кг фосфор и 2,8кг калий, а чрез оборския тор - съответно 4,5кг азот, 2,5кг фосфор, 6кг калий и 6кг калций. Това показва, че количеството на фосфора може да се осигури с един тон Биотор вместо с пет тона оборски тор. По отношение на минералните(изкуствени) торове можем да пресметнем онази икономия до която води замяната на азот, фосфор и калий, внесени в почвата с Биотора.

Един тон Биотор заменя пряко 100кг минерален тор. Влияние на Биоторът върху растенията и почвата Всички растения - както културните така и диворастящите, реагират позитивно на Биоторът в почвата. Няма значение по какъв начин и по кое време се употребява Биоторът, растенията усвояват от него полезните съставки. Те реагират с повишаване на интензивността на жизнените процеси и с по-висока продукция на органична маса, което довежда до значително повишаване на биологичните им качества.

Растенията, третирани с Биотор имат голям, развит корен, който най-интензивно усвоява храната, дори и в условията на чувствително намалена влажност. Под въздействието на Биоторът растенията по-леко преодоляват сушата и други неприятни въздействия.

• Предсеитбеното торене с Биотор осигурява значително по-добро и равномерно покълване, поникване и израстване на практически всички култури. Бързият растеж се основава и на голямата органична продуктивност, която за всички растителни видове е средно от 20 до 30%, а за отделните култури дори надхвърля 100%.

• Под въздействието на Биоторът плодовете по-рано узряват, имат по-добър вид и качество.

• При отглеждане на цветя в парници и оранжерии Биоторът е най-ефикасен ако се употребява като субстрат 20-30% за многогодишни растения и 10-20% за едногодишни.

• В стъклени оранжерии се подхранва на всеки 3-4 седмици и се полива с 5% разтвор на Биотор.

• Цветята в градината трябва да се торят с Биотор от ранна пролет - 50-100гр/кв.м. и да се окопават.

• Разсад за цветя и зеленчуци, при които е важно бързо да пораснат, може да се произвеждат и в чист Биотор.

Задоволителни резултати се постигат и при употребата на смес от почва и торф, в която Биоторът участва 30-40%. За разсад, който трябва да остане нисък, не бива да се използва субстрат с повече от 10% Биотор. При разсаждане на разсада в лехи се слага по 200-250гр на линеен метър. За направа на основа(подложки) в овощарството и лозарството се използва стартерен(основен) тор, а Биоторът е 50-100гр на растение. По време на растежа се подхранва на всеки 6 седмици със 100гр/кв.м. по време на вегетацията до средата на м.Август.

В овошните градини и лозята се практикува стартерно торене с Биотор 2-3 седмици преди началото на вегетацията. Нормата за торене е 2,5 до 4 тона на декар. В зърнопроизводството Биоторът в минимални ефективни дози е един тон на декар. При царевица, захарно цвекло и слънчоглед се препоръчва подхранване с Биотор 1-2 пъти преди култивиране с 500-800кг на декар. Редовната употреба на Биотор подобрява плодородието на почвата в пълния смисъл на думата и намалява деградацията на почвата.

Източник : 

Предложение за Вас !

Любопитни факти за хумуса

Всички знаем, че хумуса е една от най-важните съставки в почвата за растенията. Той е органичен и се образува при разлагането на растения, животни и други микроорганизми. Но растенията не се хранят директно с хумуса, а с вещества, които се образуват при минерализирането му. Много любопитен факт е, че по-голямата част от хумуса се образува при разлагането на растенията. Само от тревите в почвата се отделят около 750 до 1000 килограма на декар годишно. За сравнение хумуса от животни е едва от 20 до 50 килограма на декар годишно. Ето зашо се препоръчва опадалите листа да не се отстраняват от градината, а да бъдат оставени да изгният в нея и да се превърнат в хумус. Окосената трева да не се изхвърля, но да се събира на определено място в градината, където може да започне да гние и се разпада.

Много важна роля в производството на хумус играят микроорганизмите и насекомите, които "работят" над разлагащите се растителни и животински материи. Ако насекомите и микроорганизмите бъдат подтискани и тровени за да не се пречкат в градината тогава и хумуса няма да бъде такъв, къкавто е необходим на растенията. Има, разбира се добавки и хумусни и торови, но винаги трябва да се гледа на тях като на "допълващи и подсилващи" хранителността на почвата. А не като на основни.
Най-лесен начин да си произведете богата на хумус почва е да насипвате окосената трева с пръст и тор на слоеве. Изсипвате тревата, посипвате с малко пръст или органична тор и така цяла година. На следващата година можете да размесите получената смес с още пръст и тор и ще се убедите, че крайният резултат е една много добра и хранителна почва за вашите растения. Много често я наричат "био пръст" или "био почва". В различните рецепти за "био почва" се добавят и различни съставки, но винаги ключова е идеята за чиста органична почва, в която няма химикали.

Качеството на зърното на фуражния ечемик и протеиновото му съдържание зависят в голяма степен от прилаганата система на торене, особено с азот

Качеството на зърното на фуражния ечемик и протеиновото му съдържание зависят в голяма степен от прилаганата система на торене, особено с азот. Необходимите норми торове на ечемика се определят въз основа на извличаните количества хранителни вещества за формиране на единица добив и съдържанието на подвижните им форми (за калия и фосфора) в почвата. Ето защо предварително трябва да се направи почвен анализ за наличните хранителни елементи в почвата. За образуване на 100 кг зърно и съответно количество надземна и подземна биомаса (стъбла, листа и корени) ечемикът извлича 2,5 кг азот, 1,3 кг Р₂О₅ и 2,5 кг К₂О.

Ориентировъчно за 1 декар ечемик се изразходват следните количества торове в активно вещество - 12,5 кг азот и по 8-10 кг фосфор и калий. Употребата на повече азот може да има неблагоприятни последици, тъй като засилва растежните процеси, включително братенето, и може да предизвика полягане на посева с всички неблагоприятни от това последици.

Определените норми фосфорни и калиеви торове се внасят преди основната обработка (предсеитбена оран), а азотните се внасят на два пъти - 1/3 от нормата през есента и 2/3 рано напролет. Ако след започване на активната вегетация се очертаят жълто-зелени ивици, показващи липса на достатъчно азот, извършва се коригиращо подхранване с азот.

Ечемикът се сее от началото до средата на октомври за Северна България и от средата до края на октомври за Южна България. Задължително семената се третират срещу трите вида главни - праховита, мазна и покрита.

Ечемикът се сее на обикновени междуредия - 12-15 см. Посевите се гарнират, добре, когато при грижливо подготвена почва на 1 м² се засяват 400-500 кълняеми семена. При закъсняване със сеитбата и при лоша подготовка на почвата семената се увеличават на 600. Трябва да се знае, че ечемикът брати силно и в голяма степен компенсира намаления брой растения на единица площ. Освен това в по-редки посеви семената му увеличават масата си. Тези два компенсационни фактора са основание да се смята, че и по-рядък посев от тази култура може да осигури нормален добив от декар. Обикновено сеитбената норма е 20-24 кг семена на декар при дълбочина на засяване 4-5 см.

Характеристики на Биохумусът
Биторът е органичен материал, получен в резултат на храненето на червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus u Eisenia foetida) с органични остатъци и пълното им превръщане в червееви фекалии. Материал, който е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества и се използва като тор.Той е суха органична, рохкава, дребно гранулирана материя с тъмно кафяв цвят. Червеите се хранят с различни видове животински тор и други органични отпадъци. По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е “Биотор”, най-добрият обогатител на почвата, който осигурява всичко необходимо за растенията.Три са основните аспекти на положителното му действие върху растенията:1. Хранително въздействие на макро- и микроелементи.2. Мелиоративно действие на микроорганизмите върху почвата.3. Биорегулативно действие на хумифицираната органична материя.Биоторът съдържа всичките 16 елемента необходими на растенията в концентриран вид. Запасите на азот, фосфор, калий, магнезий, калций и всички други полезни елементи са много пъти по-високи отколкото в най-богатата почва. Тези хранителни вещества се усвояват лесно от растенията, но се освобождават постепенно, според нуждите им (биоторът осигурява храна за растенията в продължение на 3 до 5 години).Биоторът е най-добрият органичен тор, тъй като съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, хормони добавени към него при храносмилателния процес на червея. Те са много повече, отколкото в оборския тор, да не говорим за неорганичния тор.Особена ценност на биотора придават хуминовите киселини. Хумусът е основен резерв на хранителни вещества, участва в образуването на водоустойчиви агрегати и подобрява водно-въздушния режим на почвите. Частиците на биотора имат овална форма, спомагат за аерацията на почвата, защото не се слепват. С подобряване структурата на почвата, растенията имат възможност да растат бързо и здраво.Биоторът задържа влагата и позволява отличен дренаж на почвата. Ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват. Това позволява по-икономично поливане.Биоторът притежава бактерицидни свойства и създава в почвата условия, затрудняващи развитието на болести. Растенията по-лесно понасят студ и суша. Биоторът не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите.Биоторът се използва като средство за подобряване на растежа и развитието на растенията. В смес с торф води до увеличаване на биомасата на различните зеленчукови култури като: домати, краставици, марули, салати, зеле, тиквички и др. Това се дължи, според редица изследователи на хормоналното действие на Биоторът.При сравнението между растенията с Биотор и растенията, които са засадени само в почва, богата на ауксини, гиберилини и цитокиселини, развитието на биомасата е същото. Растенията имат точно същите характеристики – количеството на хуминовите киселини, съдържащи се във Биоторът имат същото действие като това на гиберелините.Изпражненията на L.rubellus съдържат вещество със същото действие с това на ауксините. Произходът на тези вещества не е установен, но вероятно са продуциирани от различни вируси.Поради молекулярният строеж на хуминовите киселини във Биоторът, наличието на отрицателни заряди и обогатеността им на С и N те оказват благоприятно действие при протичането на химичните, биохимичните, биологичните, физичните и др. процеси в почвате, като по този начин подобряват почвените свойства и обуславят добри условия за развитие на растенията.Институтът по почвознание в Атина и катедрата по Почвознание от Агрономическия факултет на Атинския Държавен университет е установил, че:Биоторът се явява един от най-важните и главни детоксиканти на пестицидите, внасяни в почвата. Той е и добър биологичен детоксикант на замърсени от уранодобива почви и почви замърсени с тежки метали.Образуването на калциево-магнезиеви хумати и алуминиеви хелати с хуминовите киселини от Биоторът води до подобряване структурата на почвата – образува се среднозърнеста и водоустойчива, абсорбират се значителни количества продуктивна Н2О и хранителни вещества, които не се измиват от почвата. 

Източник : AgroNet.bg

Как да използваме Биотор- Биохумус за разсад

Като висококачествен органичен тор биоторът намира широко приложение при всички земеделски култури в биологичното земеделие.Биоторът се използва като:

• Тор пролет и есен,
• За подхранване през вегетационния период,
• Като основа за хранене на растенията при биологичното земеделие,
• Като основа на субстрати за отглеждане на цветя и производство на семена и разсад,
• Като основа на субстрати за вкореняване на резници и други растения,
• За подготовка на различни субстрати за оранжерии.

Следват препоръчителни дозировки. На практика се използват от 100 до 400 литра/дка. Биоторът не изгаря дори и най-слабите растения и може да се употребява и в по-големи количества. Дозировките зависят и от характеристиките на конкретната почва. Поради хигроскопичността и променливостта на теглото биоторът се измерва в литри.Той се използва, както за основно торене, така и за подхранване на всички земеделски култури.

• НАКИСВАНЕ СЕМЕНАТА ПРЕДИ ПОСАЖДАНЕ

150mL биотор се поставят в 1 литър вода, където престояват 12 часа. В разтвора се накисват за 5-6 часа семената, луковиците или картофите за садене.

• РАЗСАД В САКСИИ

Сади се в смес от 1 част биотор и 4 до 5 части почва (по обем, а не по тегло).

• ЗЕЛЕНЧУЦИ, КАРТОФИ, ЯГОДИ И ЕДНОГОДИШНИ ЦВЕТЯ:

Садене: 50 - 150мл биохумус на растение се слагат в гнездото или лехата.Подхранване (при нужда): добавят се 50 - 100мл на растение.

• ПЛОДНИ ДРЪВЧЕТА, ЛОЗЯ, РОЗИ, ХРАСТИ:

Садене: в ямата се добавят 2 - 4 л. биохумус на дръвче; 1 - 2 л. на храст и роза; 0,3 - 0,4 л. на лозова пръчка.Подхранване: през пролетта и есента се поръсват около стеблата 1 - 3 л. на дръвче; 0,5 - 1,5 л. на лоза, роза, храст, след което се окопава.При торене с биохумус се ускорява узряването на плодовете, подобрява се качеството на продукцията, като се увеличава до 40% съдържанието на витамини и белтъчени. Плодовете са по-едри, с по-ярки цветове, подобрени вкусови качества като същевременно се увеличава срока на съхранението им.

• ТРЕВНИ ПЛОЩИ:

Сеене: 150 - 200 мл биохумус на м? се посипват върху площта за сеене, смесва се с горния почвен слой и се посипват семената.Подхранване: посипват се 50 - 150 мл на м? (след косене) и се полива обилно.

• РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗЕМИ:

По 3 л. биохумус на кв.м се смесва с 10 сантиметровия повърхностен слой на почвата.

БИОПИРАТСТВО И БИОПРОЕКТИРАНЕ

Конвенцията на ООН (Организацията на Обединените Нации) за биоразнообразието от 1992 г. нейните цели са: “запазване на биологичното разнообразие; устойчиво използване на неговите компоненти; справедливо и равностойно поделяне на ползите от употребата на генетичните ресурси, където се включва както подходящ достъп до генетичните ресурси, така също и подходящ трансфер на присъщите технологии, като се вземат предвид всички права, произтичащи от тези ресурси и съответните им технологии - и всичко това чрез подходящо влагане на средства в тях.” В Глава 3 по-нататък се поставя условието, че “Държавите притежават суверенното право да експлоатират техните собствени ресурси, следвайки съответната политика по опазване на околната среда.” В Глава 15, параграф 1 се продължава, че “властта върху определянето на достъпа до генетичните ресурси остава на националните правителства и е обект на националните законодателства.” Глава 15, параграф 7 също гарантира принципа на компенсирането (вж. гл. 29). Актовете на биопиратство нарушават принципите, залегнали в този договор. Докато КБР признава суверенитета на страните, притежаващи биологични ресурси, то свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (СТАПИС) (вж. гл. 8) и Директивата за живите патенти на ЕС (вж. гл. 4) позволяват тези ресурси да могат да бъдат открадвани и патентовани от частните компании.

БИОПИРАТСТВО

Биопиратството се отнася до процеси, чрез които правата върху културитe, касаещи генетичните ресурси и познания на местните хора, са премахнати и заменени от монополните права на тези, които експлоатират местните познания и биоразнообразие. То включва още и безпочвени претенции по отношение на новостите и изобретателността в познанието, разгръщащи се от древността насам, и по този начин лишава правоприемниците на оригинала от изконното право да получат полагащия им се дял от местния и глобалния пазар.

СТРАНА - ПРИМЕР СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ Биопиратството не се отнася само до развиващите се страни. Ако се върнем назад ще си спомним, че Хофман Ларош (СН) патентова топло-устойчив ензим, открит в гейзер, намиращ се в Йелоустоунския Национален Парк. Този ензим е жизнено важен за ДНК-репликацията и донесе на компанията $ 100 милиона, а на Йелоустоун – нищо. Отново биопроспектирането на федерална земя бе в новините през май 1999 г., когато бе разкрито, че Дайвърса Кроп (САЩ) е направила сделка с Парк сървис (обслужване на парковете) за изучаването на нейните гейзери по отношение на търговско ценни микроби. На парка трябваше да се заплатят $ 100 000 за период от 5 г. плюс 10 % авторски права. Възнаграждение по-добро от всичко, което индианците някога са успявали да получат, но все пак въпросите за законността, правата и това, кой всъщност е облагодетелствуваният останаха определено открити. Един съдия от САЩ сега е постановил, че реализацията на сделката трябва да бъде отсрочена в зависимост от оценката на рисковете за околната среда.

Това всъщност е патентоването, което става всеки ден и което изненадва повечето хора. Но дори и когато дадена общност има определена представа за глобалния пазар на нейните биологични ресурси, то цената на националното и интернационалното патентоване е твърде висока за тях. За да се заведе даден международен патент като такъв, цената трябва да е към $1 милион, докато за да бъде патентована коя да е форма на живота в САЩ би трябвало само да се покаже изолирането на даден ген и да се класифицират неговите качества. Директивата на ЕС за живите патенти дори насърчава биопиратството като отрича принципа за “съгласие след предварително информиране” и не включва изискването взетите образци да са добити по легален път или дори да бъде обнародвана информация за оригиналите. Например, Бразилия оценява загубите си от биопиратство на $9 милиона годишно.

Биопроспектирането е малко по-законна форма на биопиратство и все още може да се каже още един пример, при който Северът обира плодовете, получени като резултат от ресурсите на Юга. Биопроспекторите, както и биопиратите, минират джунглите и други територии, където има представителни образци на флората и фауната, сприятелявайки се с местните лечители често без дори да споменат на тези хора, които им дават нещо, че възнамеряват да патентоват даден основен хранителен продукт и след това да им го препродават обратно. Резултатите доста често показват, че синтезирани продукти, масово произвеждани от Севера чрез използване познанията и материалите на Юга, рушат местните икономики на Юга. Примери за това са гумата и инсулинът. Пазарът за оригиналните и натурални продукти от развиващите се страни изчезва и същите тези страни не получават нищо от откраднатото или употребено от Севера познание (вж. гл. 10). Не е никак трудно да бъде транспортирана ДНК-проба в какъвто и да е широко употребяван ръчен багаж. В момента съществува твърде занижен или дори никакъв граничен контрол по отношение на пренасянето на биологични образци-проби, а пък неуспехът на преговорите за Протокола за биобезопасността в Колумбия от 1999 г. задълбочи още повече и без това съществуващите в това отношение трудности. (вж. гл. 7). Не е само факта, че оригиналните “притежатели” на семена не само трябваше да започнат да откупуват обратно техните семена от ТНК, но също така не успяха да извлекат никаква полза от собственото си познание. Представете си портокалов сок, който се “отглежда” в големи цистерни, което би означавало, че на феремерите, които произвеждат портокали няма за какво да се плаща повече. В допълнение, приливът на познания и “зелено злато” доведоха до стъпкването на естествените резервати и протектираните територии.

Кликни върху картинката за по-голям размер

СТРАНА – ПРИМЕР ИНДИЯ и ШРИ ЛАНКА Изследователството с цел “биоколониализъм” е глобално, но като че ли Индия се очертава да е най-тежкият случай до сега с 22 вече незаконно патентовани растения от чуждестранни фирми, където се включват нар, индийско цариградско грозде (използвано за лечение на кашлица, астма, жълтеница и рани), горчица (използвана при бронхиални и ревматични оплаквания), “haidi” и “amaltas” (растения от Индия). През 1996 г. Сабинса Пискатъуей (САЩ) патентова Индийския черен пипер и изключителните права върху екстрактите от него. През 1997 г. В. Р. Грейс патентова Индийските дървeта - “turmeric” “neem” (познати с пестицидни, анти-бактериални, дерматологични и други качества). Въпреки това, през 1999 г. едно разтърсващо дело отне разрешението за патент върху маслото от “neem”-дървото въз основа на това, че противогъбните качества на дървото са “познати от векове и широко се ползват в Индийските селски територии.” (а) През 1998 г. Райс Тек (САЩ) патентова басматския ориз. По- късно пак Райс Тек също патентова и жасминовия ориз, който е основна култура за 5 милиона бедни феремери. Басматският ориз е култура, отглеждана в Индия с цел износ, възлизащ на половин милион тона през 1997 г. Несле Индия понастоящем желае производствени патенти за растително “pulao”, полусварен ориз и полуприготвени житни зърна. Адвокатът, занимаващ се с проблемите на околната среда – Джагът Гунауардене казва: “ Въпреки че в закона е упоменато, че даден патент може да се получи само ако едно изобретение е ценно от икономическа гледна точка и е създадено чрез определена методология, то повечето мултинационални компании са добили по някакъв начин патенти за продукти, използвани в нашите страни от хилядолетия.” (б)

Институтът Розлин (Шотландия), известен с овцата - клонираната овца “Доли” ( вж. гл. 24), кандидатствува за патент върху “bos indicus,” - общо название за Индийските крави. Въпреки това, Институтът се интересува по-особено от една от нейните разновидности, а именно “вехур”-кравата. “Вехур” – кравата е почти на изчезване, но от хилядолетия тя се свързва с Хинду – митологията. Интересът на Розлин е обаче заради това, че тя е способна да яде по-малко храна и да дава повече мляко, което в същото време е и по-богато на мазнини. През юли 1999 г. един патент, който се основава на три билки, познати на индийците от много отдавна с анти-диабетните си качества, бе иззет от Кромак Рисърч (САЩ) като комплекс от горчива кратуна, патладжан и джамун (плодът на розовото дърво). Суман Сахай от Ген – кампанията казва: “Американците крадат от нас безнаказано и лишават индийците от това, което е по право тяхно. Това е същото като да откраднеш формулата на Кока-Кола и да офейкаш с нея.” (в) Древната система на медицина - аюрведа, която широко се практикува в Азия, максимално използва естествените медицински растения. Нейното познание се пази много ревниво в тайна, но тя също е под заплахата на биопиратите. Ползата от аюрведа–медицината включва материали, които идват от местни източници, което би било евтино за патентоване. Въпреки това, положението бързо се променя с идването на фирми от САЩ, ЕС и Япония на такива места като Шри Ланка, които крадат местните растения и ги патентоват след това в чужбина. Четиридесет процента от западните фармацевтични продукти съдържат азиатски растителни екстракти, което не носи никаква полза за страните – първоизточници на тези продукти. Например, “салацил ретикулата,” растение употребявано за контролиране на диабета при системата на аюрведа, бе патентовано през 1997 г. от японска фирма посредством американското общество на химиците. Съществуват закони в Шри Ланка, които забраняват износа на медицински растения и техните екстракти, но това по никакъв начин не успява да възпре биопиратството.

ПОЗНАТАТА КООПЕРАЦИЯ МЕЖДУ АГЕНЦИИТЕ НА ООН, КОИТО СА ОТГОВОРНИ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО

Намиращият се в Сирия Международен център за земеделски изследвания на сухите територии (МЦЗИСТ) е също виновен поради лошото интерпретиране на неговите пълномощия по отношение на растителната гермоплазма, които той притежава като надзорен орган в рамките на ООН. Той е позволил на редица австралийски институти да кандидатствуват за различни форми на растителни патенти върху разновидности, познати като права на отглеждащите растение, които центърът държи в рамките на едно съглашение за надзор с Организацията за храни и земеделие при ООН. Тръст- съглашението, подписано през 1994 г. наложи забрана, особено на МЦЗИСТ и неговите центрове - посестрими, да разрешават изявата на каквато и да е претенция върху която и да е форма на гермоплазмата. И още, през 1995 г. МЦЗИСТ подписа редица съглашения с австралийски институти и агро-бизнес компании, осъществявайки претенцията им за монополистичен контрол върху растения и разновидности-семена.

БИОПИРАТСТВО И БИОПРОЕКТИРАНЕ НА ЧОВЕШКИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ

Проектите за генетично инжениране на хора също напредват, включвайки качествата на различни местни групи, например тяхната естествена резистентност спрямо определени заболявания. Вземат се кръвни проби, които после се ползват за производство на лекарства, понякога без да е взето съгласието (след предварително осведомяване) на донорите, а самите те получават определено малка или никаква полза или печалба от същите тези продукти. Когато Джон Мур от Сиатъл САЩ отиде при д-р Голди за операция на неговия далак, докторът откри важни стимулиращи протеини в неговата кръв. Голди патентова тези “Мо-линия”-протеини, продаде ги на швейцарска фирма и сложи в джоба си $ 15 милиона от $ 3-те милиарда продажби. Мур никога не е давал съгласието си за това, а на всичко отгоре съдът намери, че той няма никакви права за собственост върху тъканите на собственото си тяло. Д-р Спенсър Уелс и неговите колеги планират да последват т.н. Силк Роуд (Сребърен Път) и да съберат ДНК-проби от хора от Централна Азия, за които преди се считаше, че това е невъзможно да стане. Университетът Станфорд (САЩ) планира да събере кръвни проби от 5000 отчетливо различни в езиково отношение популации, за да реализира това, което критиците означават като “вампирски проект.” Също така един бивш професор от Харвард положи основите на фондация deCode Genetics Ltd. и успя да се сдобие със записи за здравето от Исландия, а също така и с тъканни проби, датиращи от преди няколко десетилетия. Той замисля да използва тези записи от тази популация с висока степен на хомогенност, за да разкрие причи-ните за някои наследствени болести заедно с корпорацията Хофман - ЛаРош. Някои от живеещите там хора се страхуват, че осигурителните компании ще използуват техните семейни тайни срещу самите тях и че, като хора отдалече, те са били експлоатирани заради тяхната ДНК. Една общност от Венецуела може би държи в себе си тайната на болестта на Хънтингтън, а островитяните от Тристан да Куня в Южна Африка са били използвани при изследването на астмата. Въпреки това някои нации и общности започват да действуват.

ОПИТИТЕ ПРИ РЕГУЛИРАНЕТО

През април 1999 г. Организацията за Африканското Единство (ОАЕ) излезе със законопроект, опитвайки се да хармонизира африканското законодателство за биопроектирането. Тя се обърна към своите членове с молба да зачетат такова законодателство, което да отказва да признае който да е патент върху лекарство, получено от натурални продукти, открити в Африка, докато самата тя не признае “собствеността” и приноса на съответните общности за новосъздадения продукт. В модела на законодателството, изготвен от съответния за това комитет на ОАЕ се заявява, че собствеността върху новите комплекси от различни съставки трябва да е на местните общности за “всички времена и във вечността” и призовава държавите да развиват такива закони, които да гарантират точно такава собственост. Това е ясно предизвикателство към СТПИС (Свързаните с Търговията Права върху Интелектуалната Собственост), които според ОАЕ нарушават КБР. КБР превръща “одобрението и въвличането” на местните хора в предварително условие за развиването на даден продукт на основата на естествено срещаните в него съединения. “Основаващият се на СТО подход всъщност е хищнически спрямо природата и върви срещу стремежите на общностите, които са всъщност новаторите на първо място що се касае до биоразнообразието тъй необходимо за оцеляването на планетата.”

- RAFI, GRAIN

Източник : "Книга за зелето и кралете"

Препратка към съдържанието на книгата

                                                          

Къде се намира "Ферма за биотор и червен калифорнийски червей"

 

Брестак е село в Североизточна България. То се намира в община Вълчи дол, Варненска област. Името му до 1934 година е Караагач

Село Брестак се намира на 46 километра от гр. Варна.

В народните предания се говори, че село Брестак (Караагач) е основано на това си място в турско време. През годините с. Брестак е растяло от центъра, към периферията си концентрично, като през 1956г. то вече има 2526 жители и 509 къщи. С настъпването на демографските и миграционни процеси след 1960г. броят на жителите му прогресивно намалява. Сега вече те са под 1000 но въпреки това с.Брестак си остава най-старото и най-голямото село в района на община Вълчи дол. Хората на с. Брестак, живели през годините в него са били предимно земеделци, животновъди и занаятчии.

Вижте Биоферма с.Брестак на по-голяма карта

За Въпроси относно :

• Размножителен материал от червен калифорнийски червей
• Биохумус - Биотор произведен от червен калифорнийски червей
• Изграждане на нови Екоферми за биохумус

Може да се свържите с нас на телефони :

0887/262-204 Йордан Дянков
0885/711-213 Диан Дянков
0883/301-144 Филип Василев

Е-mail адрес : 
biotorove@abv.bg


Социални мрежи :

Компостиране

Компостирането е естествен екзотермичен процес, представляващ контролирано разграждане на органични материали чрезаеробен или анаеробен биологичен процес, в резултат на който се получава хумусоподобен материал, наречен компост (от латински componere - събирам заедно), в някои случаи наричан биотор.

Основни принципи

Определяне на проблема

Независимо от избраната технология, успешното компостиране се характеризира от едни и същи основни принципи. Разбирането на тези принципи ще гарантира успешното управление на компостирането и получаването на краен продукт с високо качество.

Ключови концепции

Разграждането на органичните материали става с участието на много микроорганизми. Управлението на процеса на компостиране за постигане на върхова ефективност може да се разглежда като предоставяне на всичко необходимо за живота на огромното количество миниатюрни работници. Техните жизнени нужди включват:

• благоприятно съотношение въглерод:азот
• достатъчна влажност
• адекватно количество кислород

Съотношение въглерод:азот (C:N)

Всички органични материали съдържат въглерод, а много от тях съдържат и различно количество азот. В процеса на компостиране, микробите се нуждаят от азот, за да разградят материалите с високо съдържание на въглерод. Балансът, или съотношението, между тези два елемента в сместа е важно:

• Високо съдържание на въглерод, малко азот (т.е. много високо съотношение C:N) – без адекватно количество азот, микробите са лишени от инструментариума си да разграждат въглеродните съединения. Процесът много ще се забави.
• Високо съдържание на азот, ниско съдържание на въглерод (т.е. много ниско съотношение C:N) – ако има повече азот, отколкото микробите се нуждаят за разграждане на въглеродните съединения, наличният въглерод може лесно да се отдели под формата на амоняк в атмосфератa.

За да поддържате скоростта на процеса добра и да не губите ценен азот, вашата смес трябва да предоставя на микробите правилния баланс на въглерод и азот.

Влага

Влагата е жизнено важна за всеки жив организъм. Повечето микроорганизми са много чувствителни към този фактор в своята околна среда. Когато влажността на активно компостираната смес падне до 35-40% (където водата съставлява 35-40% от общото тегло), скоростта на разграждане се забавя значително тъй като микробите не могат добре да осъществяват метаболитната си дейност. При влажност по-ниска от 30%, метаболитните процеси спират. (Ето защо сухият компост не може да се счита за готов просто защото той не изпуска вече топлина; ако изпускането на топлина се използва като показател за постигане на зрялост на компоста, материалът трябва да има благоприятна за активността на микробите влажност). От друга страна, прекалено високата влажност може бързо да доведе до анаеробни условия, когато водата запълни всички малки пространства в сместа. Така не остава място за въздух, условие, което не е благоприятно за микроорганизмите, които се нуждаят от кислород (наричани аеробни микроорганизми). В същото време, се създават идеални условия за микроорганизми, които не се нуждаят от кислород (анаеробни микроорганизми). Процесът на разграждане, който тези микроорганизми използват е различен и може да доведе до наличие на неприятни миризми. Горната граница на влажност, която осигурява необходимите условия за ефективно компостиране варира според различните компостни материали. Това различие се базира на размера и структурата на частиците, тъй като това има отношение към тяхната порьозност, способността им да поемат и задържат вода. За повечето компостни смеси се препоръчва 55-60% като начална горна граница за компостиране. Рецептите за компостиране обичайно започват при тази висока влажност, тъй като материалите имат склонност да изсъхват в напредването на процеса на компостиране: топлината генерирана от дейността на микробите довежда до изпаряване на водата.

За да изчислите началната влажност на вашата рецепта, е важно да знаете влажността на всяка съставка, която влагате за компостиране. Това може да се измери като се измери известно количество материал преди и след изсъхването му. Важно е да се уверите, че пробата, която сте взели е представителна за цялото компостирано количество – вземете проба от вътрешността, а не от външната страна на компоста, където материалът е изсъхнал или вземете проба непосредствено след като материалът е размесен. Влажността на входящите компостни материали ще помогне да определите правилните пропорции между съставките на компоста. Балансирането на влажността и съотношението C:N във вашата смес ще помогне да се уверите, че вашият материал ще се разгражди успешно.

Кислород

Аеробното разграждане, при което микроорганизмите имат достъп до достатъчно кислород, за да посрещнат нуждите си, е предпочитаният метод за компостиране. Когато няма достатъчно кислород, условията благоприятстват развитието на анаеробните бактерии – това води до по-малко ефикасен процес и изпускането на нежелани миризми. Ето защо съдържанието на влага и наличието на кислород са взаимно обвързани: въпреки че микроорганизмите се нуждаят от влага, в прекалено овлажнения и тежък материал няма да има място между частиците за проникване на въздух.

В зависимост от метода на компостиране, който сте избрали, можете да използвате разнообразни практики, за да осигурите достатъчно кислород на микробите в компостния си материал:

• Купове или бразди, които няма да се преобръщат по време на компостирането могат да се построят, така че да се максимизира движението на въздушния поток през материала, като се използват пасивни или активни форми на аерация;
• Преобръщането на материала го разрохква и позволява на въздуха да навлиза по-лесно в купа.

  Методи на компостиране

  
  

  Компостиране с червеи (вермикомпостиране)

  При този метод се използват различни видове червеи, употребяващи за храна разнообразни органични отпадъчни продукти. Много ефективен и предпочитан за отглеждане е червеният калифорнийски червей (Lumbricus rubellus). Използват се също и Eisenia foetida, Eisenia andrei, Eisenia hortensis, Enchytraeus buchholzi и др. Полученият продукт се нарича вермикомпост.

  
  

  Източник : Wikipedia

  
  

  

ПОЛЗИ ЗА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ ОТ ОРГАНИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Много хора подкрепят органичното фермерство, защото то им позволява да избегнат консумацията на причиняващите рак остатъчни съдържания на пестициди в тяхната храна. Органичните ферми също не увреждат биологичното разнообразие, инсектите, птиците, микробите или човека, както това правят агрохимикалите. Болните от рак често биват съветвани да консумират органична храна. Органичната храна е едновременно по-здравословна и по-добра за околната среда.
Агро-химикалите носят риск не само за консуматорите, но също и за работещите във фермерските лаборатории, които ги прилагат директно върху растенията. Например, глифосатът, които е основният компонент на РоундЪп (вж гл. 13) е главният виновник за причиняването на третата по величина най-разпространеното увреждане сред всички причинени от химикали увреждания между работещите в земеделието в Калифорния. В Европа дъждът съдържа в различна степен пестицидни остатъци, които далеч превишават стандартите за питейни води. Университетът в Лунд (Швеция) миналата година направи директна връзка между пестицидите и Не-Ходжкиновите лимфоми /Non-Hodgkin’s lymphoma/. Те са открили, че 73% повишение на случаите в САЩ от 1973 г. вероятно е било причинено от няколко общо употребявани пестициди като MCPA (една от целите на Новартис-Novartis’ Target) и глифосат (Монсантовият РаундЪп-Monsanto’s RoundUp). Такива химикали в храната ни потискат имунната система и по такъв начин дават възможност на вируси като този на Ебщейн-Бар (Epstein-Bar) да отключат появата на рак. Неврологични увреди, дефекти при ражданията, занижен растеж, проблеми в поведението и хиперактивност /повишена двигателна активност/ у децата, изменения на хормоните на щитовидната жлеза и рак на гърдите и тестисите, а така също и намаляване броя на сперматозоидите са били установени, вследствие на излагането на пестициди. Правителството на Великобритания даже е препоръчало да се обелват корите на плодовете, заради остатъците от химикали. Децата са по-уязвими поради повишаване на рисковете от левкемия. Вероятността децата да консумират праскови с превишено съдържание на пестициди е 1/4. Това дори не включва излагането на действието на токсичните коктейли в нашата вода в домовете ни. Неотдавнашно изследване на американската агенция за опазване на околната среда (АООС-EPA) е открило 23 вида пестициди в домашния прах. Земеделските химикали проникват в нашата вода, земя и храна, но доброто е, че те имат алтернатива.

“ОТ МОЯ СОБСТВЕН ОПИТ Е ЯСНО,
ЧЕ ОРГАНИЧНАТА СИСТЕМА МОЖЕ ДА БЪДЕ
ИКОНОМИЧЕСКИ ЖИЗНЕСПОСОБНА,
ЗАЩОТО ТЯ ОСИГУРЯВА ГОЛЯМ КРЪГ ОТ ПРЕДИМСТВА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА И
ОБЩЕСТВОТО, И НАЙ-ВАЖНОТО,
ЧЕ ТЯ ПОЗВОЛЯВА НА КОНСУМАТОРИТЕ
ДА НАПРАВЯТ ИЗБОР
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ХРАНАТА, КОЯТО ТЕ КОНСУМИРАТ.”
-Приц Чарлз

Източник : "Книга за зелето и кралете"

ПО-ВИСОКИ ПЕЧАЛБИ ОТ ОРГАНИЧНИТЕ РАСТЕНИЯ

Печалбите от органичните ферми или са еднакви с тези от конвенционалните ферми, или ги превишават съгласно изследване през 1999 г. на института Хенри А. Уолъс за органично земеделие. Когато се разбра, че органичните системи са по- печеливши от конвенционални ротации /смяна на реколтата/, оказа се, че това се дължи на един или повече от следните фактори: по-ниска производствена цена; по-висока верижна възвращаемост на растения, отглеждани при органичните ротации (сменявания на реколтата); издръжливост на засушаване. Освен това изследването е открило, че консуматорите от цял свят желаят да платят по-висока цена за органичните продукти. Например, пазарната цена на царевица от органична ферма е била средно с 35% по-висока, отколкото стойността на конвенционалната царевица в САЩ, отгледана през 1995 г.; с 44% по-висока през 1996 г. и със 73% по-висока през 1997 г. Цената за органичната и пречистена соя от сорта Clear Hilum (типът соя, който се употребява в Япония при тофу-вид ястие) за САЩ беше повече от два пъти по-висока в сравнение с цената на конвенционалната соя, отгледана през 1995 г. и 1997 г. Въпреки това изследването е установило, че допълнителното заплащане не винаги е необходимо при органичните системи, за да бъдат те представени по-добре от конвенционалните. Източник "Книга за зелето и кралете"