Ерозия, причинена от неправилно използване на торове и продукти за растителна защитата

Ролята на ерозията като фактор на замърсяването на околната среда особено много нарасна през последното десетилетие, във връзка с неправилното използване на минералните торове и препаратите за растителна защита. В раезултат на използване на неорганични вещества повърхностния отток от селскостопанските площи все повече се насища с остатъчни продукти от минерални торове и пестициди (инсектициди, фунгициди, хербициди). При движението си той замърсява площи и водни басейии, които не са били обект на селскостопанска химизация, или става вторично замърсяване с отлагане на транспортираните от него наноси. Многостранната негативна роля на ерозията в замърсяването произтича от това, че по-голямата част от наносите в повърхностно-отточните води идват от площната ерозия, чийто обект са преди всичко селскостопанските площи. От изследвания в САЩ от Hauway, J. и др. автори върху 157 водосбора е установено, че 70% от наносите са резултат от площната ерозия и само 10% от ровинната. По изследвания на Ончев, Н. и др. автори на територията на България (където над 70% от обработваемите земи са подложени на ерозия), делът на оттока от селскостопанския фонд също е значителен, като е наситен с вещества (във вид на разтвори и суспензии). Във всеки литър повърхностен отток от обработваемите земи се съдържа средно над 15 г ситнозем, около 1,5 г хумус, от 0,100 до 0,250 г азот, от 0,040 до 0,10 г фосфор и от 1,3 до 4 г калий. За размера на замърсяванията на околната среда чрез ерозията способства голямата интензивност на водноерозионните процеси у нас, които са едни от най-интензивните в Европа. Значението на ерозията като фактор на замърсяването и баланса на хранителните вещесвта в почвата се засилва и от селективността на водноерозионните процеси при площната ерозия. Изследванията върху химизма и физичните особености на течния и твърдия отток показват, че количеството на някои основни почвени компоненти, като хумуса, фината част от ситнозема, азота и в много случаи фосфора и калия, е значително по-голямо в оттока, отколкото в почвата, от която тези компоненти произлизат.

 Колкото почвите са по-бедни на основните компоненти (хумус, глинести частици и хранителни елементи), толкова по-интензивно се поддават на ерозия. За замърсяващата роля на повърхностния отток от водната ерозия от много голямо значение е и степента на наситеност на оттока с разтворени във вода вещества. Основно внимание в тази насока се обръща на съдържанието на разтворения във вода азот (и по-специално на нитратния азот) и фосфор. Обогатяването на ерозионния отток с елементи от вредни концентрации на хората и животните, създава условия за протичане и на токсични микробиологични процеси във водоемите. Много по-близки до вредните са концентарациите на нитратите и фосфора в оттока от селскостопанските дворове на животновъдните ферми и угоителните стопанства. Поради това насочването на отточните води от оборите и стопанските дворове трябва да бъде предшествано от обезвреждането и разреждане до допустимите от здравно-хигиенните и агрохимическата наука норми. Основните мероприятия за ограничаване ролята на водната ерозия в замърсяванията са тези, които ограничават формирането на повърхностния отток, или регулират неговото движение и локализиране. Към тях се отнасят всички мероприятия на противоерозионната агротехника. Тук се отнасят преди всичко контурната обработка на почвата и сеитбата на културите, оттокозадържащото браздуване, минималните и мулчиращи почвообработки, противоерозионните сеитбообръщения, тревните буферни пояси и поясното редуване на културите, междинните култури и др. Много ефективно в това отношение е и самото торене, което способства за формиране на по-голям и по-плътен растителен покрив върху почвената повърхност и по-голямо количество на следжътвени и вътрепочвени органични остатъци, които силно ограничават количеството на повърхностния отток. При повечето селскостопански култури торенето намалява ерозионния отток 2-3 пъти повече в сравнение с неторените площи. В същата посока влияят и всички други мероприятия, които повишават плодородието и подобряват физичните свойства на почвата.
Източник : 

Предимство на биоторът

Като висококачествен органичен тор биоторът намира широко приложение при всички земеделски култури в биологичното земеделие.Биоторът се използва като:

• Тор пролет и есен,
• За подхранване през вегетационния период,
• Като основа за хранене на растенията при биологичното земеделие,
• Като основа на субстрати за отглеждане на цветя и производство на семена и разсад,
• Като основа на субстрати за вкореняване на резници и други растения,
• За подготовка на различни субстрати за оранжерии.

Следват препоръчителни дозировки. На практика се използват от 100 до 400 литра/дка. Биоторът не изгаря дори и най-слабите растения и може да се употребява и в по-големи количества. Дозировките зависят и от характеристиките на конкретната почва. Поради хигроскопичността и променливостта на теглото биоторът се измерва в литри.Той се използва, както за основно торене, така и за подхранване на всички земеделски култури.

• НАКИСВАНЕ СЕМЕНАТА ПРЕДИ ПОСАЖДАНЕ

150mL биотор се поставят в 1 литър вода, където престояват 12 часа. В разтвора се накисват за 5-6 часа семената, луковиците или картофите за садене.

• РАЗСАД В САКСИИ

Сади се в смес от 1 част биотор и 4 до 5 части почва (по обем, а не по тегло).

• ЗЕЛЕНЧУЦИ, КАРТОФИ, ЯГОДИ И ЕДНОГОДИШНИ ЦВЕТЯ:

Садене: 50 - 150мл биохумус на растение се слагат в гнездото или лехата.Подхранване (при нужда): добавят се 50 - 100мл на растение.

• ПЛОДНИ ДРЪВЧЕТА, ЛОЗЯ, РОЗИ, ХРАСТИ:

Садене: в ямата се добавят 2 - 4 л. биохумус на дръвче; 1 - 2 л. на храст и роза; 0,3 - 0,4 л. на лозова пръчка.Подхранване: през пролетта и есента се поръсват около стеблата 1 - 3 л. на дръвче; 0,5 - 1,5 л. на лоза, роза, храст, след което се окопава.При торене с биохумус се ускорява узряването на плодовете, подобрява се качеството на продукцията, като се увеличава до 40% съдържанието на витамини и белтъчени. Плодовете са по-едри, с по-ярки цветове, подобрени вкусови качества като същевременно се увеличава срока на съхранението им.

• ТРЕВНИ ПЛОЩИ:

Сеене: 150 - 200 мл биохумус на м? се посипват върху площта за сеене, смесва се с горния почвен слой и се посипват семената.Подхранване: посипват се 50 - 150 мл на м? (след косене) и се полива обилно.

• РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗЕМИ:

По 3 л. биохумус на м? се смесва с 10 сантиметровия повърхностен слой на почвата.

Характеристики на Биохумусът
Биторът е органичен материал, получен в резултат на храненето на червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus u Eisenia foetida) с органични остатъци и пълното им превръщане в червееви фекалии. Материал, който е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества и се използва като тор.Той е суха органична, рохкава, дребно гранулирана материя с тъмно кафяв цвят. Червеите се хранят с различни видове животински тор и други органични отпадъци. По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е “Биотор”, най-добрият обогатител на почвата, който осигурява всичко необходимо за растенията.Три са основните аспекти на положителното му действие върху растенията:1. Хранително въздействие на макро- и микроелементи.2. Мелиоративно действие на микроорганизмите върху почвата.3. Биорегулативно действие на хумифицираната органична материя.Биоторът съдържа всичките 16 елемента необходими на растенията в концентриран вид. Запасите на азот, фосфор, калий, магнезий, калций и всички други полезни елементи са много пъти по-високи отколкото в най-богатата почва. Тези хранителни вещества се усвояват лесно от растенията, но се освобождават постепенно, според нуждите им (биоторът осигурява храна за растенията в продължение на 3 до 5 години).Биоторът е най-добрият органичен тор, тъй като съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, хормони добавени към него при храносмилателния процес на червея. Те са много повече, отколкото в оборския тор, да не говорим за неорганичния тор.Особена ценност на биотора придават хуминовите киселини. Хумусът е основен резерв на хранителни вещества, участва в образуването на водоустойчиви агрегати и подобрява водно-въздушния режим на почвите. Частиците на биотора имат овална форма, спомагат за аерацията на почвата, защото не се слепват. С подобряване структурата на почвата, растенията имат възможност да растат бързо и здраво.Биоторът задържа влагата и позволява отличен дренаж на почвата. Ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват. Това позволява по-икономично поливане.Биоторът притежава бактерицидни свойства и създава в почвата условия, затрудняващи развитието на болести. Растенията по-лесно понасят студ и суша. Биоторът не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите.Биоторът се използва като средство за подобряване на растежа и развитието на растенията. В смес с торф води до увеличаване на биомасата на различните зеленчукови култури като: домати, краставици, марули, салати, зеле, тиквички и др. Това се дължи, според редица изследователи на хормоналното действие на Биоторът.При сравнението между растенията с Биотор и растенията, които са засадени само в почва, богата на ауксини, гиберилини и цитокиселини, развитието на биомасата е същото. Растенията имат точно същите характеристики – количеството на хуминовите киселини, съдържащи се във Биоторът имат същото действие като това на гиберелините.Изпражненията на L.rubellus съдържат вещество със същото действие с това на ауксините. Произходът на тези вещества не е установен, но вероятно са продуциирани от различни вируси.Поради молекулярният строеж на хуминовите киселини във Биоторът, наличието на отрицателни заряди и обогатеността им на С и N те оказват благоприятно действие при протичането на химичните, биохимичните, биологичните, физичните и др. процеси в почвате, като по този начин подобряват почвените свойства и обуславят добри условия за развитие на растенията.Институтът по почвознание в Атина и катедрата по Почвознание от Агрономическия факултет на Атинския Държавен университет е установил, че:Биоторът се явява един от най-важните и главни детоксиканти на пестицидите, внасяни в почвата. Той е и добър биологичен детоксикант на замърсени от уранодобива почви и почви замърсени с тежки метали.Образуването на калциево-магнезиеви хумати и алуминиеви хелати с хуминовите киселини от Биоторът води до подобряване структурата на почвата – образува се среднозърнеста и водоустойчива, абсорбират се значителни количества продуктивна Н2О и хранителни вещества, които не се измиват от почвата. 

Резултати от използването на биоторът в биологичното земеделие
Увеличава се добивът. Резултатите от дългогодишното прилагане на биотор в САЩ показват, че добивът на картофите се увеличава с 40 до 70%; на зеленчука – с 30 %; на царевицата – с 30 до 50%; на пшеницата – с 30 %.Ефектът се увеличава с годините вследствие натрупването на биотора в почвата.-Биоторът, внесен в почвата, ускорява развитието на растенията, като узряването на плодовете става с 10 до 14 дни по-рано от плодовете на растенията, торени с друг тор.-Подобрява се качеството на продукцията. Увеличава се с 15 до 45% съдържанието на витамини в плодовете, зеленчуците и ягодите, на белтъчините в зърнените, на захар в кореноплодните, на нишесте в картофите. Плодовете стават по-едри, с по-ярки цветове и се увеличава срокът на съхранението им.-Получава се най-екологично чисти продукти, където например нитратите са до 55 пъти по-малко в сравнение с нитратите, съдържащи се в продукти, торени с неорганичен или оборски тор.Биоторът е одобрен за изполване и при биологичен начин на производство (Наредба № 15 от 3 август 1999 г. на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, ДВ, бр. 75 и наредба № 22 от 4 юли 2001 г. на Министерството на земеделието и храните, ДВ бр. 68.)-Съкращават се разходите за съхраняване на тора и самото торене, а също и времето за торене.-Използването на биотор при рекултивацията на земи съкращава чувствително срокът на възстановяване плодородието на почвата. Той е особено ефективен за изтощени и силно замърсени почви, както и в региони с песъчливи и каменисти почви (Балкански полуостров, Турция, Израел, Италия, Северна Африка и др.)

Българските фермери се ориентират все повече към биоземеделието

Източник на публикацията  : http://www.bgfermer.bg

Интересът на българските фермери към биоземеделие нараства все повече, сочат данните на фонд "Земеделие".

Почти двойно са се увеличили плащанията по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) през 2012 г. спрямо предходната 2011 г. Тази година разплатената сума по мярката е 50,2 млн. лв., а кандидатите, които са подпомогнати, са общо 2303.

За необлагодетелстваните райони са изплатени субсидии в размер на 63,4 млн. лв. Те са разпределени съответно: 48,7 млн. лв. по мярка 211 "Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони" и 15,7 млн. лв. по мярка 212 "Плащания за природни ограничения на фермери в райони, различни от планинските". Общият брой на заявленията по тези две мерки е 37 955 броя.

От Фонд "Земеделие" обясняват, че през 2012 г. се работи усилено, за да може преди края ѝ да бъдат изплатени приоритетно средствата по Ос 2 на ПРСР. Освен двукратното увеличение в изплатените суми по "Агроекология", се наблюдава и ръст на одобрените заявления по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 за земеделски земи". Общо 3309 стопани получават субсидии от 6,6 млн. лв.

Оторизирани са 5,2 млн. лв. за специфична подкрепа за животновъдите. От тях по схемите за поддържане на производството на краве мляко, за икономически уязвими ферми, за ферми в необлагодетелстваните райони и в нитратно уязвими зони се изплащат 3,5 млн. лв. на общо 414 кандидати.

По схемите за отглеждане на овце майки и кози майки в икономически уязвими общини в Южна България и в необлагодетелствани райони оторизираните средства са 1,7 млн. лв., а подпомогнатите канидати са 2504. Плащането е в размер на 40 лв. на глава животно за икономически уязвими общини и по 35 лв. - в необлагодетелстваните райони.

Биологичното земеделие в Румъния е във възход

В края на миналата седмица Департамента за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) публикува доклада на селскостопанското аташе към посолството на САЩ в Букурещ за успешното развитие на биологичното земеделие в Румъния. Нещата при съседите явно се развиват добре, щом водещите анализатори обърнаха специално внимание на този пазар.

Според Министерството на земеделието на Румъния, през 2011 г.. площите засети с органични култури в страната са нараснали с респектиращите 7,5 на сто, в сравнение с 2010 г. В оповестените наскоро статистически данни прави впечатление най-вече бързото нарастване на броя на регистрираните производители на биологични продукти в северната ни съседка. През 2010 г. те наброяваха 3 155 души, през 2011 г. числото им нарасна до 10 253. Статистиката показва, че повечето от тях са дребни фермери, които стопанисват от 3 до 20 хектара земеделска земя, отглеждат по 3-5 крави или 50-100 овце. 

Прогнозните данни на Министерството на земеделието демонстрират, че през 2012 г. обработваемите площи за органични земеделски култури ще нараснат с 45 на сто спрямо 2011 г. и ще достигнат 3,38% от общата обработваема земя. Експертите отбелязват, че въпреки този „ограничен процент” Румъния вече влиза в топ 20 на износителите на органични суровини в света с експорт на стойност $257 млн. през 2011 г.

В съответствие с националното законодателство, минимум 95 на сто от състава на румънски биологични храни трябва да бъдат продукти от органично земеделие, които са произведени без използване на каквито и да са химични вещества, като: пестициди, хербициди, фунгициди и други подобни. Биологичното производство се регулира от законодателството на ЕС, а националните органи отговарят за сертифицирането, прилагането и спазването на европейските законови разпоредби. 

Както вече споменахме по-горе, американските експерти са силно впечатлени от факта за бързото нарастване на броя на регистрираните производители на биологични продукти в Румъния. В доклада се отбелязва, че съгласно актуализираните прогнозни данни броят им през 2012 г. ще достигне 26 736, което представлява ръст с 261% спрямо предходната 2011 г. 

В доклада на селскостопанското аташе се отбелязва, че „интересът на румънските потребители към органични храни се увеличава и биологичните продукти разширяват пазарната си ниша за сметка на традиционните хранителни стоки|”. Местното биологично производство включва основно зърнени култури, мед, слънчогледово масло и мляко. „ Основната движеща сила за развитието на биологично производство в Румъния е външното търсене, макар и вътрешното потребление да демонстрира устойчив възходящ тренд”. В момента, Румъния изнася над 80 на сто от произведените биологични продукти и то предимно суровини, такива като маслодайни семена, зърнени храни, мед и горски плодове. 

Бързото развитие на биологичното земеделие в Румъния до голяма степен е резултат на правилната държавна политика. Дребните фермерски стопанства в Румъния са включени в специална програма, като участието им в нея се мотивира от финансовия фактор – субсидиране на биологичното производство, което през 2011 г. възлезе на 3,8 млн. долара, а през 2012 г. ще се увеличи до $5,8 млн. Размерът на субсидиране на отделните фермерски стопанства зависи от обработваемите площи и/или броя на отглежданите животни и варира в доста широк диапазон – от $1 900 до 7 700. 

БИОПИРАТСТВО И БИОПРОЕКТИРАНЕ

Конвенцията на ООН (Организацията на Обединените Нации) за биоразнообразието от 1992 г. нейните цели са: “запазване на биологичното разнообразие; устойчиво използване на неговите компоненти; справедливо и равностойно поделяне на ползите от употребата на генетичните ресурси, където се включва както подходящ достъп до генетичните ресурси, така също и подходящ трансфер на присъщите технологии, като се вземат предвид всички права, произтичащи от тези ресурси и съответните им технологии - и всичко това чрез подходящо влагане на средства в тях.” В Глава 3 по-нататък се поставя условието, че “Държавите притежават суверенното право да експлоатират техните собствени ресурси, следвайки съответната политика по опазване на околната среда.” В Глава 15, параграф 1 се продължава, че “властта върху определянето на достъпа до генетичните ресурси остава на националните правителства и е обект на националните законодателства.” Глава 15, параграф 7 също гарантира принципа на компенсирането (вж. гл. 29). Актовете на биопиратство нарушават принципите, залегнали в този договор. Докато КБР признава суверенитета на страните, притежаващи биологични ресурси, то свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (СТАПИС) (вж. гл. 8) и Директивата за живите патенти на ЕС (вж. гл. 4) позволяват тези ресурси да могат да бъдат открадвани и патентовани от частните компании.

БИОПИРАТСТВО

Биопиратството се отнася до процеси, чрез които правата върху културитe, касаещи генетичните ресурси и познания на местните хора, са премахнати и заменени от монополните права на тези, които експлоатират местните познания и биоразнообразие. То включва още и безпочвени претенции по отношение на новостите и изобретателността в познанието, разгръщащи се от древността насам, и по този начин лишава правоприемниците на оригинала от изконното право да получат полагащия им се дял от местния и глобалния пазар.

СТРАНА - ПРИМЕР СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ Биопиратството не се отнася само до развиващите се страни. Ако се върнем назад ще си спомним, че Хофман Ларош (СН) патентова топло-устойчив ензим, открит в гейзер, намиращ се в Йелоустоунския Национален Парк. Този ензим е жизнено важен за ДНК-репликацията и донесе на компанията $ 100 милиона, а на Йелоустоун – нищо. Отново биопроспектирането на федерална земя бе в новините през май 1999 г., когато бе разкрито, че Дайвърса Кроп (САЩ) е направила сделка с Парк сървис (обслужване на парковете) за изучаването на нейните гейзери по отношение на търговско ценни микроби. На парка трябваше да се заплатят $ 100 000 за период от 5 г. плюс 10 % авторски права. Възнаграждение по-добро от всичко, което индианците някога са успявали да получат, но все пак въпросите за законността, правата и това, кой всъщност е облагодетелствуваният останаха определено открити. Един съдия от САЩ сега е постановил, че реализацията на сделката трябва да бъде отсрочена в зависимост от оценката на рисковете за околната среда.

Това всъщност е патентоването, което става всеки ден и което изненадва повечето хора. Но дори и когато дадена общност има определена представа за глобалния пазар на нейните биологични ресурси, то цената на националното и интернационалното патентоване е твърде висока за тях. За да се заведе даден международен патент като такъв, цената трябва да е към $1 милион, докато за да бъде патентована коя да е форма на живота в САЩ би трябвало само да се покаже изолирането на даден ген и да се класифицират неговите качества. Директивата на ЕС за живите патенти дори насърчава биопиратството като отрича принципа за “съгласие след предварително информиране” и не включва изискването взетите образци да са добити по легален път или дори да бъде обнародвана информация за оригиналите. Например, Бразилия оценява загубите си от биопиратство на $9 милиона годишно.

Биопроспектирането е малко по-законна форма на биопиратство и все още може да се каже още един пример, при който Северът обира плодовете, получени като резултат от ресурсите на Юга. Биопроспекторите, както и биопиратите, минират джунглите и други територии, където има представителни образци на флората и фауната, сприятелявайки се с местните лечители често без дори да споменат на тези хора, които им дават нещо, че възнамеряват да патентоват даден основен хранителен продукт и след това да им го препродават обратно. Резултатите доста често показват, че синтезирани продукти, масово произвеждани от Севера чрез използване познанията и материалите на Юга, рушат местните икономики на Юга. Примери за това са гумата и инсулинът. Пазарът за оригиналните и натурални продукти от развиващите се страни изчезва и същите тези страни не получават нищо от откраднатото или употребено от Севера познание (вж. гл. 10). Не е никак трудно да бъде транспортирана ДНК-проба в какъвто и да е широко употребяван ръчен багаж. В момента съществува твърде занижен или дори никакъв граничен контрол по отношение на пренасянето на биологични образци-проби, а пък неуспехът на преговорите за Протокола за биобезопасността в Колумбия от 1999 г. задълбочи още повече и без това съществуващите в това отношение трудности. (вж. гл. 7). Не е само факта, че оригиналните “притежатели” на семена не само трябваше да започнат да откупуват обратно техните семена от ТНК, но също така не успяха да извлекат никаква полза от собственото си познание. Представете си портокалов сок, който се “отглежда” в големи цистерни, което би означавало, че на феремерите, които произвеждат портокали няма за какво да се плаща повече. В допълнение, приливът на познания и “зелено злато” доведоха до стъпкването на естествените резервати и протектираните територии.

Кликни върху картинката за по-голям размер

СТРАНА – ПРИМЕР ИНДИЯ и ШРИ ЛАНКА Изследователството с цел “биоколониализъм” е глобално, но като че ли Индия се очертава да е най-тежкият случай до сега с 22 вече незаконно патентовани растения от чуждестранни фирми, където се включват нар, индийско цариградско грозде (използвано за лечение на кашлица, астма, жълтеница и рани), горчица (използвана при бронхиални и ревматични оплаквания), “haidi” и “amaltas” (растения от Индия). През 1996 г. Сабинса Пискатъуей (САЩ) патентова Индийския черен пипер и изключителните права върху екстрактите от него. През 1997 г. В. Р. Грейс патентова Индийските дървeта - “turmeric” “neem” (познати с пестицидни, анти-бактериални, дерматологични и други качества). Въпреки това, през 1999 г. едно разтърсващо дело отне разрешението за патент върху маслото от “neem”-дървото въз основа на това, че противогъбните качества на дървото са “познати от векове и широко се ползват в Индийските селски територии.” (а) През 1998 г. Райс Тек (САЩ) патентова басматския ориз. По- късно пак Райс Тек също патентова и жасминовия ориз, който е основна култура за 5 милиона бедни феремери. Басматският ориз е култура, отглеждана в Индия с цел износ, възлизащ на половин милион тона през 1997 г. Несле Индия понастоящем желае производствени патенти за растително “pulao”, полусварен ориз и полуприготвени житни зърна. Адвокатът, занимаващ се с проблемите на околната среда – Джагът Гунауардене казва: “ Въпреки че в закона е упоменато, че даден патент може да се получи само ако едно изобретение е ценно от икономическа гледна точка и е създадено чрез определена методология, то повечето мултинационални компании са добили по някакъв начин патенти за продукти, използвани в нашите страни от хилядолетия.” (б)

Институтът Розлин (Шотландия), известен с овцата - клонираната овца “Доли” ( вж. гл. 24), кандидатствува за патент върху “bos indicus,” - общо название за Индийските крави. Въпреки това, Институтът се интересува по-особено от една от нейните разновидности, а именно “вехур”-кравата. “Вехур” – кравата е почти на изчезване, но от хилядолетия тя се свързва с Хинду – митологията. Интересът на Розлин е обаче заради това, че тя е способна да яде по-малко храна и да дава повече мляко, което в същото време е и по-богато на мазнини. През юли 1999 г. един патент, който се основава на три билки, познати на индийците от много отдавна с анти-диабетните си качества, бе иззет от Кромак Рисърч (САЩ) като комплекс от горчива кратуна, патладжан и джамун (плодът на розовото дърво). Суман Сахай от Ген – кампанията казва: “Американците крадат от нас безнаказано и лишават индийците от това, което е по право тяхно. Това е същото като да откраднеш формулата на Кока-Кола и да офейкаш с нея.” (в) Древната система на медицина - аюрведа, която широко се практикува в Азия, максимално използва естествените медицински растения. Нейното познание се пази много ревниво в тайна, но тя също е под заплахата на биопиратите. Ползата от аюрведа–медицината включва материали, които идват от местни източници, което би било евтино за патентоване. Въпреки това, положението бързо се променя с идването на фирми от САЩ, ЕС и Япония на такива места като Шри Ланка, които крадат местните растения и ги патентоват след това в чужбина. Четиридесет процента от западните фармацевтични продукти съдържат азиатски растителни екстракти, което не носи никаква полза за страните – първоизточници на тези продукти. Например, “салацил ретикулата,” растение употребявано за контролиране на диабета при системата на аюрведа, бе патентовано през 1997 г. от японска фирма посредством американското общество на химиците. Съществуват закони в Шри Ланка, които забраняват износа на медицински растения и техните екстракти, но това по никакъв начин не успява да възпре биопиратството.

ПОЗНАТАТА КООПЕРАЦИЯ МЕЖДУ АГЕНЦИИТЕ НА ООН, КОИТО СА ОТГОВОРНИ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО

Намиращият се в Сирия Международен център за земеделски изследвания на сухите територии (МЦЗИСТ) е също виновен поради лошото интерпретиране на неговите пълномощия по отношение на растителната гермоплазма, които той притежава като надзорен орган в рамките на ООН. Той е позволил на редица австралийски институти да кандидатствуват за различни форми на растителни патенти върху разновидности, познати като права на отглеждащите растение, които центърът държи в рамките на едно съглашение за надзор с Организацията за храни и земеделие при ООН. Тръст- съглашението, подписано през 1994 г. наложи забрана, особено на МЦЗИСТ и неговите центрове - посестрими, да разрешават изявата на каквато и да е претенция върху която и да е форма на гермоплазмата. И още, през 1995 г. МЦЗИСТ подписа редица съглашения с австралийски институти и агро-бизнес компании, осъществявайки претенцията им за монополистичен контрол върху растения и разновидности-семена.

БИОПИРАТСТВО И БИОПРОЕКТИРАНЕ НА ЧОВЕШКИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ

Проектите за генетично инжениране на хора също напредват, включвайки качествата на различни местни групи, например тяхната естествена резистентност спрямо определени заболявания. Вземат се кръвни проби, които после се ползват за производство на лекарства, понякога без да е взето съгласието (след предварително осведомяване) на донорите, а самите те получават определено малка или никаква полза или печалба от същите тези продукти. Когато Джон Мур от Сиатъл САЩ отиде при д-р Голди за операция на неговия далак, докторът откри важни стимулиращи протеини в неговата кръв. Голди патентова тези “Мо-линия”-протеини, продаде ги на швейцарска фирма и сложи в джоба си $ 15 милиона от $ 3-те милиарда продажби. Мур никога не е давал съгласието си за това, а на всичко отгоре съдът намери, че той няма никакви права за собственост върху тъканите на собственото си тяло. Д-р Спенсър Уелс и неговите колеги планират да последват т.н. Силк Роуд (Сребърен Път) и да съберат ДНК-проби от хора от Централна Азия, за които преди се считаше, че това е невъзможно да стане. Университетът Станфорд (САЩ) планира да събере кръвни проби от 5000 отчетливо различни в езиково отношение популации, за да реализира това, което критиците означават като “вампирски проект.” Също така един бивш професор от Харвард положи основите на фондация deCode Genetics Ltd. и успя да се сдобие със записи за здравето от Исландия, а също така и с тъканни проби, датиращи от преди няколко десетилетия. Той замисля да използва тези записи от тази популация с висока степен на хомогенност, за да разкрие причи-ните за някои наследствени болести заедно с корпорацията Хофман - ЛаРош. Някои от живеещите там хора се страхуват, че осигурителните компании ще използуват техните семейни тайни срещу самите тях и че, като хора отдалече, те са били експлоатирани заради тяхната ДНК. Една общност от Венецуела може би държи в себе си тайната на болестта на Хънтингтън, а островитяните от Тристан да Куня в Южна Африка са били използвани при изследването на астмата. Въпреки това някои нации и общности започват да действуват.

ОПИТИТЕ ПРИ РЕГУЛИРАНЕТО

През април 1999 г. Организацията за Африканското Единство (ОАЕ) излезе със законопроект, опитвайки се да хармонизира африканското законодателство за биопроектирането. Тя се обърна към своите членове с молба да зачетат такова законодателство, което да отказва да признае който да е патент върху лекарство, получено от натурални продукти, открити в Африка, докато самата тя не признае “собствеността” и приноса на съответните общности за новосъздадения продукт. В модела на законодателството, изготвен от съответния за това комитет на ОАЕ се заявява, че собствеността върху новите комплекси от различни съставки трябва да е на местните общности за “всички времена и във вечността” и призовава държавите да развиват такива закони, които да гарантират точно такава собственост. Това е ясно предизвикателство към СТПИС (Свързаните с Търговията Права върху Интелектуалната Собственост), които според ОАЕ нарушават КБР. КБР превръща “одобрението и въвличането” на местните хора в предварително условие за развиването на даден продукт на основата на естествено срещаните в него съединения. “Основаващият се на СТО подход всъщност е хищнически спрямо природата и върви срещу стремежите на общностите, които са всъщност новаторите на първо място що се касае до биоразнообразието тъй необходимо за оцеляването на планетата.”

- RAFI, GRAIN

Източник : "Книга за зелето и кралете"

Препратка към съдържанието на книгата

                                                          

Компостиране

Компостирането е естествен екзотермичен процес, представляващ контролирано разграждане на органични материали чрезаеробен или анаеробен биологичен процес, в резултат на който се получава хумусоподобен материал, наречен компост (от латински componere - събирам заедно), в някои случаи наричан биотор.

Основни принципи

Определяне на проблема

Независимо от избраната технология, успешното компостиране се характеризира от едни и същи основни принципи. Разбирането на тези принципи ще гарантира успешното управление на компостирането и получаването на краен продукт с високо качество.

Ключови концепции

Разграждането на органичните материали става с участието на много микроорганизми. Управлението на процеса на компостиране за постигане на върхова ефективност може да се разглежда като предоставяне на всичко необходимо за живота на огромното количество миниатюрни работници. Техните жизнени нужди включват:

• благоприятно съотношение въглерод:азот
• достатъчна влажност
• адекватно количество кислород

Съотношение въглерод:азот (C:N)

Всички органични материали съдържат въглерод, а много от тях съдържат и различно количество азот. В процеса на компостиране, микробите се нуждаят от азот, за да разградят материалите с високо съдържание на въглерод. Балансът, или съотношението, между тези два елемента в сместа е важно:

• Високо съдържание на въглерод, малко азот (т.е. много високо съотношение C:N) – без адекватно количество азот, микробите са лишени от инструментариума си да разграждат въглеродните съединения. Процесът много ще се забави.
• Високо съдържание на азот, ниско съдържание на въглерод (т.е. много ниско съотношение C:N) – ако има повече азот, отколкото микробите се нуждаят за разграждане на въглеродните съединения, наличният въглерод може лесно да се отдели под формата на амоняк в атмосфератa.

За да поддържате скоростта на процеса добра и да не губите ценен азот, вашата смес трябва да предоставя на микробите правилния баланс на въглерод и азот.

Влага

Влагата е жизнено важна за всеки жив организъм. Повечето микроорганизми са много чувствителни към този фактор в своята околна среда. Когато влажността на активно компостираната смес падне до 35-40% (където водата съставлява 35-40% от общото тегло), скоростта на разграждане се забавя значително тъй като микробите не могат добре да осъществяват метаболитната си дейност. При влажност по-ниска от 30%, метаболитните процеси спират. (Ето защо сухият компост не може да се счита за готов просто защото той не изпуска вече топлина; ако изпускането на топлина се използва като показател за постигане на зрялост на компоста, материалът трябва да има благоприятна за активността на микробите влажност). От друга страна, прекалено високата влажност може бързо да доведе до анаеробни условия, когато водата запълни всички малки пространства в сместа. Така не остава място за въздух, условие, което не е благоприятно за микроорганизмите, които се нуждаят от кислород (наричани аеробни микроорганизми). В същото време, се създават идеални условия за микроорганизми, които не се нуждаят от кислород (анаеробни микроорганизми). Процесът на разграждане, който тези микроорганизми използват е различен и може да доведе до наличие на неприятни миризми. Горната граница на влажност, която осигурява необходимите условия за ефективно компостиране варира според различните компостни материали. Това различие се базира на размера и структурата на частиците, тъй като това има отношение към тяхната порьозност, способността им да поемат и задържат вода. За повечето компостни смеси се препоръчва 55-60% като начална горна граница за компостиране. Рецептите за компостиране обичайно започват при тази висока влажност, тъй като материалите имат склонност да изсъхват в напредването на процеса на компостиране: топлината генерирана от дейността на микробите довежда до изпаряване на водата.

За да изчислите началната влажност на вашата рецепта, е важно да знаете влажността на всяка съставка, която влагате за компостиране. Това може да се измери като се измери известно количество материал преди и след изсъхването му. Важно е да се уверите, че пробата, която сте взели е представителна за цялото компостирано количество – вземете проба от вътрешността, а не от външната страна на компоста, където материалът е изсъхнал или вземете проба непосредствено след като материалът е размесен. Влажността на входящите компостни материали ще помогне да определите правилните пропорции между съставките на компоста. Балансирането на влажността и съотношението C:N във вашата смес ще помогне да се уверите, че вашият материал ще се разгражди успешно.

Кислород

Аеробното разграждане, при което микроорганизмите имат достъп до достатъчно кислород, за да посрещнат нуждите си, е предпочитаният метод за компостиране. Когато няма достатъчно кислород, условията благоприятстват развитието на анаеробните бактерии – това води до по-малко ефикасен процес и изпускането на нежелани миризми. Ето защо съдържанието на влага и наличието на кислород са взаимно обвързани: въпреки че микроорганизмите се нуждаят от влага, в прекалено овлажнения и тежък материал няма да има място между частиците за проникване на въздух.

В зависимост от метода на компостиране, който сте избрали, можете да използвате разнообразни практики, за да осигурите достатъчно кислород на микробите в компостния си материал:

• Купове или бразди, които няма да се преобръщат по време на компостирането могат да се построят, така че да се максимизира движението на въздушния поток през материала, като се използват пасивни или активни форми на аерация;
• Преобръщането на материала го разрохква и позволява на въздуха да навлиза по-лесно в купа.

  Методи на компостиране

  
  

  Компостиране с червеи (вермикомпостиране)

  При този метод се използват различни видове червеи, употребяващи за храна разнообразни органични отпадъчни продукти. Много ефективен и предпочитан за отглеждане е червеният калифорнийски червей (Lumbricus rubellus). Използват се също и Eisenia foetida, Eisenia andrei, Eisenia hortensis, Enchytraeus buchholzi и др. Полученият продукт се нарича вермикомпост.

  
  

  Източник : Wikipedia

  
  

  

ПОЛЗИ ЗА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ ОТ ОРГАНИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Много хора подкрепят органичното фермерство, защото то им позволява да избегнат консумацията на причиняващите рак остатъчни съдържания на пестициди в тяхната храна. Органичните ферми също не увреждат биологичното разнообразие, инсектите, птиците, микробите или човека, както това правят агрохимикалите. Болните от рак често биват съветвани да консумират органична храна. Органичната храна е едновременно по-здравословна и по-добра за околната среда.
Агро-химикалите носят риск не само за консуматорите, но също и за работещите във фермерските лаборатории, които ги прилагат директно върху растенията. Например, глифосатът, които е основният компонент на РоундЪп (вж гл. 13) е главният виновник за причиняването на третата по величина най-разпространеното увреждане сред всички причинени от химикали увреждания между работещите в земеделието в Калифорния. В Европа дъждът съдържа в различна степен пестицидни остатъци, които далеч превишават стандартите за питейни води. Университетът в Лунд (Швеция) миналата година направи директна връзка между пестицидите и Не-Ходжкиновите лимфоми /Non-Hodgkin’s lymphoma/. Те са открили, че 73% повишение на случаите в САЩ от 1973 г. вероятно е било причинено от няколко общо употребявани пестициди като MCPA (една от целите на Новартис-Novartis’ Target) и глифосат (Монсантовият РаундЪп-Monsanto’s RoundUp). Такива химикали в храната ни потискат имунната система и по такъв начин дават възможност на вируси като този на Ебщейн-Бар (Epstein-Bar) да отключат появата на рак. Неврологични увреди, дефекти при ражданията, занижен растеж, проблеми в поведението и хиперактивност /повишена двигателна активност/ у децата, изменения на хормоните на щитовидната жлеза и рак на гърдите и тестисите, а така също и намаляване броя на сперматозоидите са били установени, вследствие на излагането на пестициди. Правителството на Великобритания даже е препоръчало да се обелват корите на плодовете, заради остатъците от химикали. Децата са по-уязвими поради повишаване на рисковете от левкемия. Вероятността децата да консумират праскови с превишено съдържание на пестициди е 1/4. Това дори не включва излагането на действието на токсичните коктейли в нашата вода в домовете ни. Неотдавнашно изследване на американската агенция за опазване на околната среда (АООС-EPA) е открило 23 вида пестициди в домашния прах. Земеделските химикали проникват в нашата вода, земя и храна, но доброто е, че те имат алтернатива.

“ОТ МОЯ СОБСТВЕН ОПИТ Е ЯСНО,
ЧЕ ОРГАНИЧНАТА СИСТЕМА МОЖЕ ДА БЪДЕ
ИКОНОМИЧЕСКИ ЖИЗНЕСПОСОБНА,
ЗАЩОТО ТЯ ОСИГУРЯВА ГОЛЯМ КРЪГ ОТ ПРЕДИМСТВА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА И
ОБЩЕСТВОТО, И НАЙ-ВАЖНОТО,
ЧЕ ТЯ ПОЗВОЛЯВА НА КОНСУМАТОРИТЕ
ДА НАПРАВЯТ ИЗБОР
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ХРАНАТА, КОЯТО ТЕ КОНСУМИРАТ.”
-Приц Чарлз

Източник : "Книга за зелето и кралете"

Органичното земеделие повишава плодородието на почвата и биологичното разнообразие.

Институтът за изследване на органичното земеделие във Фрик /Швейцария/ публикува впечатляващи резултати от 21 годишно опитно поле, сравнявайки конвенционални, биодинамични и органични земеделски системи. Учените са открили, че едно и също количество от органично отгледани храни може да бъде получено с 19% по-малко вложена пряка и непряка енергия в сравнение с обикновените или интегралните методи. Резултатите показват, че почвената плодородност се е увеличила драматично. Количеството на микроорганизмите, които определят почвената плодородност и които доставят храна за растенията е било с 40% по-високо в органичните полета, отколкото в полетата с интегрално управление и до 85% повече, отколкото в конвенционалните полета. Според проучване на ООН повече от 7,2 млн. хка. земи са заведени като сертифицирани органични земеделски площи в 130 страни по света. В резултат на това през 1999 година световният пазар за органични храни възлиза приблизително на 22 милиарда долара. Това също важи и за страните от ЦИЕ и бившите съветски републики, където продукцията на органични храни и земеделски продукти е все още малка, но бързо нараства, като фермерите и хранителната промишленост очакват огромен бъдещ пазар.

Унгария

От 1991 година до днес площта, определена за екологично земеделие се е повишила десетократно и сега възлиза на 21 000 хка. Приходът на унгарския износ от органични храни се е удвоил през 1999г. година ( 3.5 унгарски форинта - приблизително 1.2 милиона долара ). 97% от тази сума са от износ предимно за Германия, където те се продават на тройно по- висока цена в сравнение с унгарския пазар. Пресметнато е, че 30 000 хка. площи (0.5% от обработваемата земя) биват използвани за органично земеделие с над 100 органични ферми, включително съюза на органичните фермери - Асоциация Биокултура. Правителството планира да повиши органичните полета четирикратно в рамките на четири години. През периода 2003-2006г. се очаква да бъдат включвани по 100 000 хка. всяка година, като се предвижда субсидиите за това да достигнат 1.5 - 1.7 унгарски форинти или 1,5-1,7 млрд. долара. През 1999 г. органичното земеделие е получило 80 милиона форинти (250-300 000 долара).

България

“Еко-земеделието е нашата ниша на Европейския пазар” - Венцислав Върбанов - министър на земеделието. След политическите промени използването на агро-химикали в българското земеделие намаля значително поради намаляването на субсидиите. Потенциалът за развитие на органичното и екологично земеделие е изследван наскоро. През август 1999 г. е приет нов Закон за защита на растенията, изпълняващ стандартите за органично производство, създавайки орган за сертификация и въвеждане на изискванията за етикетиране на органичната продукция. Неотдавнашно изследване на почвите в България, предприето от Италианска агенция, е показало, че 70-90% от земеделските земи са подходящи за екоземеделие. Това е имал предвид българският земеделски министър, когато е декларирал бъдещето на земеделието в страната. Както и да е, понятието за органично земеделие е все още почти непознато. Много екологични групи и учени неправилно гледат на органичното земеделие просто като на замяна на синтетичните торове с органични торове. Въпреки това се наблюдават действия за подпомагане на органичното земеделие, включително на швейцарската програма FISL, която от 1999г. започна обучение на фермери, желаещи да започнат екологично земеделие. Сега в рамките на програмата се обучават 80 български фермери.

Според Върбанов друга възможност за органичното земеделие е да се използва предприсъединителната програма на ЕС - SAPARD, за да се насърчава органичното земеделие. За приблизително 7 годишен период България ще получи около 52 милиона евро от SAPARD, за да подпомогне замеделския си сектор, да подобри инфраструктурата и да поправи несъответствието между най-развитите и най-бедните селски области. Oчевидно, земеделският министър не забелязва конфликт в подпомагането на органичното земеделие и отглеждането на ГИ растения, но органичнoто и ГИ земеделие са несъвместими. Например, ГИ растения са опасни за органичните ферми с оглед на високия риск от кръстосване чрез опрашване и подкопаването на възможността за бъдещо използване на приятелските за околната среда пестициди, като тези на основата на Bt (бацилус турингиензис - тоскина). Съгласно международна организация за храни и земеделие (МОХЗ) при ООН (IFOAM), генетично инженерните храни не могат да бъдат смятани за органични.

Органичните продукти предлагат светло бъдеще за България. България може да играе важна роля в бързо развиващия се световен пазар за органични храни с осигуряването на ясни структури, регулиращи сертификацията и пазара, съгласно Асоциацията на еко-фермерите. Около 10% от земеделската продукция може реално да бъде сертифицирана като органична и изнесена като такава, ако се задействат подходящите механизми, които асоциацията изисква. Международни експерти вярват, че повече от 50% от добива на българскските ферми е придобит на принципа на органичното земеделие поради липсата на средства за пестициди и други химикали. Въпреки това земеделците се страхуват, че неотдавнашната екзпанзия на генетично модифицираните растения може да постави българския пазар за органично производство в опасност. Площта, засята с ГИ царевица и ГИ картофи през 2000г. e достигнала 20 000 хка. Българският парламент трябва да обсъди законопроект - мораториум върху продукцията и търговията с ГИ растения и животни за хранителната индустрия докато националното законодателство по отношение на ГИО не бъде хармонизирано с това на ЕС.

Ситуацията в общи линии за ЦИЕ и бившите съветски републики

Чешката република е водеща по отношение на органичната продукция за страните от ЦИЕ поне що се отнася да площта, отделена за органично земеделие. През 1998 г. в сравнение с предишните години наличнноста на държавни субсидии доведе до почти четворно увеличение на площта, засята с картофи за органична продукция. Към 1998г. Чешката република има почти 70 000 хка. площи, засадени с органична продукция, което представлява 1,62% от общата чешка земеделска площ.

Полша повиши площта засята с органична продукция до почти 10 000 хка. през 1996 г. и 1997 г., но през 1998 г тя намаля; Литва започна от нула до около 3 000 хка; В Русия, въпреки че заема малка част от земеделската площ, органичното земеделие се удвои през 1998 г. до 10 000 хка.

ЕС и САЩ

Органичното земеделие в Холандия се увеличи с 10% през 1999 г. според таблици, публикувани от националната статистическа агенция. Въпреки това общата органична площ остана само над 1% от цялата земеделска площ - далеч по-малко от очакваното от министерството на земеделието 10% увеличение на фермите за органично земеделие за предстоящите десет години.

Веригата супермаркети “Tesco” в Обединеното Кралство е обявила, че в момента се забелязва бум в търсенето на органична храна. Директорът по маркетинга на компанията вярва, че до 2005 г. продажбите от такава продукция ще достигнат до 1 милиард долара.

В първото съобщение за националните стандарти по отношение на органичното земеделие, които американският агро-департамент (ААД) обяви, стана известно, че консумацията на органични храни се е увеличила повече от два пъти за периода между 1992г. и 1997г. и че броят на фермерите, занимаващи се с органично земеделие, се увеличава с 12% годишно. Съгласно изложената там информация, в САЩ има повече от 12 000 такива фермери. Повечето от тях са дребни производители. Органичното фермерство е един от най-бързо развиващите се сектори на селското стопанство на САЩ за 90-те години. ААД оценява, че стойността на продадената органична храна е била приблизително 6 милиарда долара за 1999 г. Дори два органични животновъдни сектора са се развили още по-бързо, а именно производството на яйца и млечни продукти.

Източници: (May 2000) ‘AgraFood East Europe’; Washington Post, 22.07.2000, cited from AGNET, 22.07.2000; Agrafood East Europe, March 2000; Agrafood East Europe, Sept 1999; “Okologischer Landbau in Osteuropa” - Organic Agriculture in Eastern Europe) ZMP; Statistics Netherlands
PA News, 12.09.2000, cited from AGNET mail out, 12.09.2000; FiBL Press release, 20.11.2000; December 14, 2000, Science News; ANPED/ECOSOUTHWEST report May, 2000

Източник  : "Книга за зелето и кралете"

ПО-ВИСОКИ ПЕЧАЛБИ ОТ ОРГАНИЧНИТЕ РАСТЕНИЯ

Печалбите от органичните ферми или са еднакви с тези от конвенционалните ферми, или ги превишават съгласно изследване през 1999 г. на института Хенри А. Уолъс за органично земеделие. Когато се разбра, че органичните системи са по- печеливши от конвенционални ротации /смяна на реколтата/, оказа се, че това се дължи на един или повече от следните фактори: по-ниска производствена цена; по-висока верижна възвращаемост на растения, отглеждани при органичните ротации (сменявания на реколтата); издръжливост на засушаване. Освен това изследването е открило, че консуматорите от цял свят желаят да платят по-висока цена за органичните продукти. Например, пазарната цена на царевица от органична ферма е била средно с 35% по-висока, отколкото стойността на конвенционалната царевица в САЩ, отгледана през 1995 г.; с 44% по-висока през 1996 г. и със 73% по-висока през 1997 г. Цената за органичната и пречистена соя от сорта Clear Hilum (типът соя, който се употребява в Япония при тофу-вид ястие) за САЩ беше повече от два пъти по-висока в сравнение с цената на конвенционалната соя, отгледана през 1995 г. и 1997 г. Въпреки това изследването е установило, че допълнителното заплащане не винаги е необходимо при органичните системи, за да бъдат те представени по-добре от конвенционалните. Източник "Книга за зелето и кралете"