Органичното земеделие повишава плодородието на почвата и биологичното разнообразие.

Институтът за изследване на органичното земеделие във Фрик /Швейцария/ публикува впечатляващи резултати от 21 годишно опитно поле, сравнявайки конвенционални, биодинамични и органични земеделски системи. Учените са открили, че едно и също количество от органично отгледани храни може да бъде получено с 19% по-малко вложена пряка и непряка енергия в сравнение с обикновените или интегралните методи. Резултатите показват, че почвената плодородност се е увеличила драматично. Количеството на микроорганизмите, които определят почвената плодородност и които доставят храна за растенията е било с 40% по-високо в органичните полета, отколкото в полетата с интегрално управление и до 85% повече, отколкото в конвенционалните полета. Според проучване на ООН повече от 7,2 млн. хка. земи са заведени като сертифицирани органични земеделски площи в 130 страни по света. В резултат на това през 1999 година световният пазар за органични храни възлиза приблизително на 22 милиарда долара. Това също важи и за страните от ЦИЕ и бившите съветски републики, където продукцията на органични храни и земеделски продукти е все още малка, но бързо нараства, като фермерите и хранителната промишленост очакват огромен бъдещ пазар.

Унгария

От 1991 година до днес площта, определена за екологично земеделие се е повишила десетократно и сега възлиза на 21 000 хка. Приходът на унгарския износ от органични храни се е удвоил през 1999г. година ( 3.5 унгарски форинта - приблизително 1.2 милиона долара ). 97% от тази сума са от износ предимно за Германия, където те се продават на тройно по- висока цена в сравнение с унгарския пазар. Пресметнато е, че 30 000 хка. площи (0.5% от обработваемата земя) биват използвани за органично земеделие с над 100 органични ферми, включително съюза на органичните фермери - Асоциация Биокултура. Правителството планира да повиши органичните полета четирикратно в рамките на четири години. През периода 2003-2006г. се очаква да бъдат включвани по 100 000 хка. всяка година, като се предвижда субсидиите за това да достигнат 1.5 - 1.7 унгарски форинти или 1,5-1,7 млрд. долара. През 1999 г. органичното земеделие е получило 80 милиона форинти (250-300 000 долара).

България

“Еко-земеделието е нашата ниша на Европейския пазар” - Венцислав Върбанов - министър на земеделието. След политическите промени използването на агро-химикали в българското земеделие намаля значително поради намаляването на субсидиите. Потенциалът за развитие на органичното и екологично земеделие е изследван наскоро. През август 1999 г. е приет нов Закон за защита на растенията, изпълняващ стандартите за органично производство, създавайки орган за сертификация и въвеждане на изискванията за етикетиране на органичната продукция. Неотдавнашно изследване на почвите в България, предприето от Италианска агенция, е показало, че 70-90% от земеделските земи са подходящи за екоземеделие. Това е имал предвид българският земеделски министър, когато е декларирал бъдещето на земеделието в страната. Както и да е, понятието за органично земеделие е все още почти непознато. Много екологични групи и учени неправилно гледат на органичното земеделие просто като на замяна на синтетичните торове с органични торове. Въпреки това се наблюдават действия за подпомагане на органичното земеделие, включително на швейцарската програма FISL, която от 1999г. започна обучение на фермери, желаещи да започнат екологично земеделие. Сега в рамките на програмата се обучават 80 български фермери.

Според Върбанов друга възможност за органичното земеделие е да се използва предприсъединителната програма на ЕС - SAPARD, за да се насърчава органичното земеделие. За приблизително 7 годишен период България ще получи около 52 милиона евро от SAPARD, за да подпомогне замеделския си сектор, да подобри инфраструктурата и да поправи несъответствието между най-развитите и най-бедните селски области. Oчевидно, земеделският министър не забелязва конфликт в подпомагането на органичното земеделие и отглеждането на ГИ растения, но органичнoто и ГИ земеделие са несъвместими. Например, ГИ растения са опасни за органичните ферми с оглед на високия риск от кръстосване чрез опрашване и подкопаването на възможността за бъдещо използване на приятелските за околната среда пестициди, като тези на основата на Bt (бацилус турингиензис - тоскина). Съгласно международна организация за храни и земеделие (МОХЗ) при ООН (IFOAM), генетично инженерните храни не могат да бъдат смятани за органични.

Органичните продукти предлагат светло бъдеще за България. България може да играе важна роля в бързо развиващия се световен пазар за органични храни с осигуряването на ясни структури, регулиращи сертификацията и пазара, съгласно Асоциацията на еко-фермерите. Около 10% от земеделската продукция може реално да бъде сертифицирана като органична и изнесена като такава, ако се задействат подходящите механизми, които асоциацията изисква. Международни експерти вярват, че повече от 50% от добива на българскските ферми е придобит на принципа на органичното земеделие поради липсата на средства за пестициди и други химикали. Въпреки това земеделците се страхуват, че неотдавнашната екзпанзия на генетично модифицираните растения може да постави българския пазар за органично производство в опасност. Площта, засята с ГИ царевица и ГИ картофи през 2000г. e достигнала 20 000 хка. Българският парламент трябва да обсъди законопроект - мораториум върху продукцията и търговията с ГИ растения и животни за хранителната индустрия докато националното законодателство по отношение на ГИО не бъде хармонизирано с това на ЕС.

Ситуацията в общи линии за ЦИЕ и бившите съветски републики

Чешката република е водеща по отношение на органичната продукция за страните от ЦИЕ поне що се отнася да площта, отделена за органично земеделие. През 1998 г. в сравнение с предишните години наличнноста на държавни субсидии доведе до почти четворно увеличение на площта, засята с картофи за органична продукция. Към 1998г. Чешката република има почти 70 000 хка. площи, засадени с органична продукция, което представлява 1,62% от общата чешка земеделска площ.

Полша повиши площта засята с органична продукция до почти 10 000 хка. през 1996 г. и 1997 г., но през 1998 г тя намаля; Литва започна от нула до около 3 000 хка; В Русия, въпреки че заема малка част от земеделската площ, органичното земеделие се удвои през 1998 г. до 10 000 хка.

ЕС и САЩ

Органичното земеделие в Холандия се увеличи с 10% през 1999 г. според таблици, публикувани от националната статистическа агенция. Въпреки това общата органична площ остана само над 1% от цялата земеделска площ - далеч по-малко от очакваното от министерството на земеделието 10% увеличение на фермите за органично земеделие за предстоящите десет години.

Веригата супермаркети “Tesco” в Обединеното Кралство е обявила, че в момента се забелязва бум в търсенето на органична храна. Директорът по маркетинга на компанията вярва, че до 2005 г. продажбите от такава продукция ще достигнат до 1 милиард долара.

В първото съобщение за националните стандарти по отношение на органичното земеделие, които американският агро-департамент (ААД) обяви, стана известно, че консумацията на органични храни се е увеличила повече от два пъти за периода между 1992г. и 1997г. и че броят на фермерите, занимаващи се с органично земеделие, се увеличава с 12% годишно. Съгласно изложената там информация, в САЩ има повече от 12 000 такива фермери. Повечето от тях са дребни производители. Органичното фермерство е един от най-бързо развиващите се сектори на селското стопанство на САЩ за 90-те години. ААД оценява, че стойността на продадената органична храна е била приблизително 6 милиарда долара за 1999 г. Дори два органични животновъдни сектора са се развили още по-бързо, а именно производството на яйца и млечни продукти.

Източници: (May 2000) ‘AgraFood East Europe’; Washington Post, 22.07.2000, cited from AGNET, 22.07.2000; Agrafood East Europe, March 2000; Agrafood East Europe, Sept 1999; “Okologischer Landbau in Osteuropa” - Organic Agriculture in Eastern Europe) ZMP; Statistics Netherlands
PA News, 12.09.2000, cited from AGNET mail out, 12.09.2000; FiBL Press release, 20.11.2000; December 14, 2000, Science News; ANPED/ECOSOUTHWEST report May, 2000

Източник  : "Книга за зелето и кралете"