Българските фермери се ориентират все повече към биоземеделието

Източник на публикацията  : http://www.bgfermer.bg

Интересът на българските фермери към биоземеделие нараства все повече, сочат данните на фонд "Земеделие".

Почти двойно са се увеличили плащанията по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) през 2012 г. спрямо предходната 2011 г. Тази година разплатената сума по мярката е 50,2 млн. лв., а кандидатите, които са подпомогнати, са общо 2303.

За необлагодетелстваните райони са изплатени субсидии в размер на 63,4 млн. лв. Те са разпределени съответно: 48,7 млн. лв. по мярка 211 "Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони" и 15,7 млн. лв. по мярка 212 "Плащания за природни ограничения на фермери в райони, различни от планинските". Общият брой на заявленията по тези две мерки е 37 955 броя.

От Фонд "Земеделие" обясняват, че през 2012 г. се работи усилено, за да може преди края ѝ да бъдат изплатени приоритетно средствата по Ос 2 на ПРСР. Освен двукратното увеличение в изплатените суми по "Агроекология", се наблюдава и ръст на одобрените заявления по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 за земеделски земи". Общо 3309 стопани получават субсидии от 6,6 млн. лв.

Оторизирани са 5,2 млн. лв. за специфична подкрепа за животновъдите. От тях по схемите за поддържане на производството на краве мляко, за икономически уязвими ферми, за ферми в необлагодетелстваните райони и в нитратно уязвими зони се изплащат 3,5 млн. лв. на общо 414 кандидати.

По схемите за отглеждане на овце майки и кози майки в икономически уязвими общини в Южна България и в необлагодетелствани райони оторизираните средства са 1,7 млн. лв., а подпомогнатите канидати са 2504. Плащането е в размер на 40 лв. на глава животно за икономически уязвими общини и по 35 лв. - в необлагодетелстваните райони.

Хиляда евро за килограм сирене !!!

Сръбско сирене от магаре - най-скъпото в света

Хиляда евро за килограм сирене. То се произвежда от магарешко мляко в Сърбия и е най-скъпото в света.
Майстори на "златното" сирене са жителите на природния резерват Засавица, на 60 километра западно от Белград.
Районът е известен със своите популации птици и бобри. Отскоро обаче там се отглеждат и магарета, които все по-рядко се виждат по пътищата на западната ни съседка.
Във фермата на резервата живеят 130 магарици. Те се доят по три пъти на ден.
Производителите твърдят, че са единствените в целия свят, които правят сирене от магарешко мляко. Според тях то заслужава цена от 3 и дори 5 хиляди евро за килограм, но ще се предлага на "приемливата" цена от 1000 евро.
Източник : 

Швеция може да поиска боклук от България

Тема с продължение ...

Швеция може да поиска боклук от България, съобщава местно радио. Причината е, че скандинавската страна изпитва недостиг на отпадъци, от които произвежда електроенергия.

Само 4 процента от шведския боклук се складира на сметища. Заради успешната програма за производство на електроенергия от отпадъци, страната започна да внася около 800 000 тона от други страни.

Стокхолм планира да поиска суровина от страни като България, Румъния и Италия, тъй като те нямат ефективна система за преработка на отпадъците и разчитат предимно на сметищата

На шведите не им стига боклука, започват да внасят

В България даваме милиони за да опаковаме и транспортираме софийския боклук из родината. Много населени места дори не събират боклука, а просто го изхвърлят на

 края на селото. Рециклирането, въпреки очевидния си икономически смисъл, си остава по-скоро обект на конспиративни теории, от колкото сериозно начинание.

През това време в Швеция шведите се сблъскват с друг цивилизационен проблем. Свършил им е боклука. И понеже за тях боклука е ценен ресурс, сега им се налага да внасят.

Как може да ти свърши боклука? Шведите, разбирате ли, рециклират 96% от боклука, който произвеждат. А с 4-те останали процента захранват една от най-невероятните системи за производство на електроенергия за хиляди домакинства (ето как работи). И сега са изправени пред проблем: ако не намерят достатъчно боклук, ще трябва да преустоновят производството на ток, а след това нищо чудно да свикат референдум за нова АЕЦ.

Какво да правят? Преди няколко дни шведските власти обявиха, че започват внос на боклук от Норвегия – към 80 000 тона първокачествен боклук, с който да продължат да си правят ток.

И сега най-якото нещо в цялата случка: не шведите ще плащат за боклука, а норвежците ще плащат за това, че се отървават от него. Така шведите ще получават пари да купуват суровината, която да правят на ток. Боклукът на едни е злато за други.

И най-накрая, чуйте това: Катарина Ослунд от Шведската екологична агенция казва следното:

“Надявам се, че вместо от Норвегия, ще внасяме боклук от Италия, Румъния, България или от балтийските държави, защото те все още използват сметища. Тези държави нямат фабрики за изгаряне на боклука или за рециклиране и имат най-много нужда от решение за техния боклук.”

Явно шведите смятат, че взимат евтино на норвежците и, че ние българите например сме готови да им платим по-скъпо за това. Не за друго, а защото тук и без друго даваме луди пари за да си събираме боклука по поляните.

ПО-ВИСОКИ ПЕЧАЛБИ ОТ ОРГАНИЧНИТЕ РАСТЕНИЯ

Печалбите от органичните ферми или са еднакви с тези от конвенционалните ферми, или ги превишават съгласно изследване през 1999 г. на института Хенри А. Уолъс за органично земеделие. Когато се разбра, че органичните системи са по- печеливши от конвенционални ротации /смяна на реколтата/, оказа се, че това се дължи на един или повече от следните фактори: по-ниска производствена цена; по-висока верижна възвращаемост на растения, отглеждани при органичните ротации (сменявания на реколтата); издръжливост на засушаване. Освен това изследването е открило, че консуматорите от цял свят желаят да платят по-висока цена за органичните продукти. Например, пазарната цена на царевица от органична ферма е била средно с 35% по-висока, отколкото стойността на конвенционалната царевица в САЩ, отгледана през 1995 г.; с 44% по-висока през 1996 г. и със 73% по-висока през 1997 г. Цената за органичната и пречистена соя от сорта Clear Hilum (типът соя, който се употребява в Япония при тофу-вид ястие) за САЩ беше повече от два пъти по-висока в сравнение с цената на конвенционалната соя, отгледана през 1995 г. и 1997 г. Въпреки това изследването е установило, че допълнителното заплащане не винаги е необходимо при органичните системи, за да бъдат те представени по-добре от конвенционалните. Източник "Книга за зелето и кралете"