Първата научна програма за получаване на Биотор от градински отпадъци започва през 1970 г. в Канада. В тази програма се характеризират различните червеи, които имат голямо значение за получаване на качествен Биотор.
Италия е първата Европейска държава, в която започва да се развива това производство с индустриален капацитет. След години започва да изнася технология в Германия, Франция, а от 80-те години на миналия век и в страните от бившата Югославска федерация.
Полезно в развитието на тази дейност е, че спомага за опазването на околната среда, след химизация с индустриални замърсители.
Червеният калифорнийски червей е селекция, получена по изкуствен път – многогодишни опити да се получи живот, който ще се размножава по-бързо, и ще произвежда биологичен продукт, който е хумусоподобен.
История
Червеният калифорнийски червей е селекция, получена по изкуствен път . Многогодишни опити да се получи живот, който ще се размножава по-бързо, и ще произвежда биологичен продукт, който е хумусоподобен.
Първите ,които са открили ,че червения калифорнийски червеи е изключително ценен животински вид са Египтените по поречието на р. Нил. За това ,че червения червеи е толкова ценен за тях, са наказвали всеки които се осмели да изнесе извън царството дори само един червеи, а самото наказание е било смърт.
След столетия Чарлз Дарвин започва да изследва и изучава живота на червеите. Той казва така " Преди да бъдат намерени мотиката, ралото и млугът, почвата е била обработвана от дъждовния червеи и винаги ще се обработва от тях" . Той отделя много време на тях и стига до заключението , че ако не са червеите , Земята би била идентична с Луната. Големият учен не е могъл да предположи, че бъдещите хора, ще започнат масово производството на минерални торове.
Джордж Оливър, който използва трудовете на Дарвин, започва да се интересува от отглеждането на червеите и използването им и по изкуствен начин. След него започва интензивно отглеждане , като се превръща в сериозен бизнес в Америка, Япония, Азия, а най-късно в Европа.
Първите ,които са открили ,че червения калифорнийски червеи е изключително ценен животински вид са Египтените по поречието на р. Нил. За това ,че червения червеи е толкова ценен за тях, са наказвали всеки които се осмели да изнесе извън царството дори само един червеи, а самото наказание е било смърт.
След столетия Чарлз Дарвин започва да изследва и изучава живота на червеите. Той казва така " Преди да бъдат намерени мотиката, ралото и млугът, почвата е била обработвана от дъждовния червеи и винаги ще се обработва от тях" . Той отделя много време на тях и стига до заключението , че ако не са червеите , Земята би била идентична с Луната. Големият учен не е могъл да предположи, че бъдещите хора, ще започнат масово производството на минерални торове.
Джордж Оливър, който използва трудовете на Дарвин, започва да се интересува от отглеждането на червеите и използването им и по изкуствен начин. След него започва интензивно отглеждане , като се превръща в сериозен бизнес в Америка, Япония, Азия, а най-късно в Европа.
Италия е първата Европейска държава, в която започва да се развива това производство с индустриален капацитет. След години започва да изнася технология в Германия, Франция, а от 80-те години на миналия век и в страните от бившата Югославска федерация.
В България отглеждането на лумбрикултурата в любителски ферми датира от 1996 год. Тогава е внесено малко количество от червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus) от Република Македония. Другият вид червен калифорнийски червей – Eisenia foetida, не е разпространен в България.
Технологията, по която се отглеждат червените калифорнийски червеи, е взаимствана от Република Македония, където те се отглеждат от 20 години.
Полезно в развитието на тази дейност е, че спомага за опазването на околната среда, след химизация с индустриални замърсители.
Идеята за промишлено отглеждане на червен калифорнийски черве принадлежи на американския лекар Баррет. В своята ферма той развъждал червеите с цел повишаване на плодородието на почвата.
Технологията, по която се отглеждат червените калифорнийски червеи, е взаимствана от Република Македония, където те се отглеждат от 20 години.
Полезно в развитието на тази дейност е, че спомага за опазването на околната среда, след химизация с индустриални замърсители.
Идеята за промишлено отглеждане на червен калифорнийски черве принадлежи на американския лекар Баррет. В своята ферма той развъждал червеите с цел повишаване на плодородието на почвата.
Червен калифорнийски червеи
Червен Калифорнийски Червей (ЧКЧ)
"Червеят е удивително създание и оказва ефикасна помощ на този, който знае как да го използва".
" Нулеви отпадъци"
История на вермитехнологията :
“Култивираните червеи се отнасят към рода Lumbricus (Lumbriko – дъждовен червей на латински език), поради което те се наричат и “лумбрикултура”.
Червеите се хранят с животински, растителни, производствени и други органични отпадъци. Чрез ферментационни процеси тези отпадъци се трансформират в полезен субстрат за червеите. Екскрементите от тяхната жизнена дейност (наречени биохумус, вермикомпост или копролит) са изключително богати на хумус, който е най-добрият подобрител на почви, съдържащ всички необходими за растенията вещества.
Първите стопанства за култивиране на дъждовни червеи, компостиращи органични отпадъци са били създадени през 40-те години в САЩ. През 50-те години в Калифорния бил получен хибрид, който бил наречен “червен калифорнийски червей”, а към 1980 г. в САЩ вече функционирали около 1 500 центъра за вермикултивиране (лумбрикултивиране). Сега с вермикултивиране се занимават в над 90 страни по света.
В Европа култивирането на дъждовни червеи върху органични отпадъци е най-развито в Италия и Русия. Тази технология се практикува и в редица други европейски страни като Испания, Унгария, Полша, Великобритания и др.
В последно време в стопанствата, прилагащи вермитехнологията се използва главно червения калифорнийски червей , което е търговското название на този вид лумбрикултура. Той е специално селекциониран високопродуктивен вид торен червей. Червеният калифорнийски червей е доста голям – дълъг е 6 – 8 cm, с тъмночервен цвят и маса около 1 g Той се развива бързо, достигайки полова зрелост за 3 месеца и е доста плодовит – ежегодно възпроизвежда около 1 000 -2000 бр. потомство.
Възрастният червей поема за едно денонощие храна в количество, равно на неговото тегло. Около 60 % от поетата храна се отделя като екскремент (наричан още “капролит” или “биохумус”).
"Червеят е удивително създание и оказва ефикасна помощ на този, който знае как да го използва".
" Нулеви отпадъци"
История на вермитехнологията :
“Култивираните червеи се отнасят към рода Lumbricus (Lumbriko – дъждовен червей на латински език), поради което те се наричат и “лумбрикултура”.
Червеите се хранят с животински, растителни, производствени и други органични отпадъци. Чрез ферментационни процеси тези отпадъци се трансформират в полезен субстрат за червеите. Екскрементите от тяхната жизнена дейност (наречени биохумус, вермикомпост или копролит) са изключително богати на хумус, който е най-добрият подобрител на почви, съдържащ всички необходими за растенията вещества.
Първите стопанства за култивиране на дъждовни червеи, компостиращи органични отпадъци са били създадени през 40-те години в САЩ. През 50-те години в Калифорния бил получен хибрид, който бил наречен “червен калифорнийски червей”, а към 1980 г. в САЩ вече функционирали около 1 500 центъра за вермикултивиране (лумбрикултивиране). Сега с вермикултивиране се занимават в над 90 страни по света.
В Европа култивирането на дъждовни червеи върху органични отпадъци е най-развито в Италия и Русия. Тази технология се практикува и в редица други европейски страни като Испания, Унгария, Полша, Великобритания и др.
В последно време в стопанствата, прилагащи вермитехнологията се използва главно червения калифорнийски червей , което е търговското название на този вид лумбрикултура. Той е специално селекциониран високопродуктивен вид торен червей. Червеният калифорнийски червей е доста голям – дълъг е 6 – 8 cm, с тъмночервен цвят и маса около 1 g Той се развива бързо, достигайки полова зрелост за 3 месеца и е доста плодовит – ежегодно възпроизвежда около 1 000 -2000 бр. потомство.
Възрастният червей поема за едно денонощие храна в количество, равно на неговото тегло. Около 60 % от поетата храна се отделя като екскремент (наричан още “капролит” или “биохумус”).
Технология за отглеждане на Червен Калифорнийски Червей
Суровина
Условия за отглеждане на червеите
Разделяне на леглата с Червен Калифорнийски червей
Отделяне на биоторът от червеите
Начини за отглеждане на Червен Калифорнийски червей
Технология за отглеждане на ЧКЧ
Лумбрикофермите се изграждат на открито върху леко наклонени отцедливи терени с цел създаване на аеробни условия в лехите с червеите или на закрито. Червеите се отглеждат в легла. Няколко легла paзпoлoжени едно до друго образуват леха. Прието е едно легло да е широко 1 м., а дълго 2 м, тоест 2 кв.м. Дължината на лехата зависи от броят на леглата и терена с който разполагаме. Ние изработваме дървени лехи широки 1,5 метра или 2 в зависимост от зеблото (задължително да не е промазано) с което разполагаме и дълги около 30 м. По този начин лехата добива вид на корито и преминаваме към нейното захранване.
Поставяме около 10 см оборски тор, който задължително трябва да е с нормално рН. След това прибавяме червеите и общата дебелина достига 20 см.
За да се подържат 20 градуса температура и тъмнина, леглата трябва да се покрият с материя, която да ги предпазва от затопляне през лятото.
Червеите живеят и работят най-добре на тъмно при температура 20 градуса, затова леглата трябва да се покрият с материя, която да ги предпазва от затопляне през лятото .
Суровина
Като суровина може да послужат различии органични материи, хранителни отпадъци от кухни, утайки от колекторни системи и др. Основното изискване е да са ферментирали, с номално рН, защо в противен случаи това ще доведе до повишаване на температурата в леглото, с което ще се унищожат червеите, или те временно ще избягат вън от лехите. Подготовката на органичните отпадъци, където минава процеса на ферментация се извършва на площадки за компостиране.
Условия за отглеждане на червеите
При отглеждане на Червеният Калифорнийски червей трябва да бъдат поддържани определени условия за развитие от които по-важни са: температура, влага, киселиност, светлина и др.
- Температура
Най-добрата температура за развитие и активност на червеите е 20 градуса Целзий. Критична за тях е температурата над 33 градуса, при която умират. През зимния период червеите в леглата се защитават от ниските температури с пoлaгане на дебел слой оборски тор, който достига до 50 см. - Влажност
Най-оптималната влажност за активност на червите е 65- 70 %. За това леглата ежедневно се навлажняват в зависимост от климатичните условия. Ако органичната материя изсъхне то тогава те напускат леглото и преминават в почвата, при което трайно се загубват от лехите. Прекалено голямата влага също не е добре. Трябва да се проверява и най- долния слой да не е прогизнал и дали има добро отичане на леглата. Задължителна проверка се прави и след продължителен дъжд. Не трябва да се допуска в леглата да се задържа вода и да се образуват ЛОКВИ, т.к. червеите ще загинат. - Киселиност
Oрганичната материя която служи за храна на червеите трябва да има неутрална реакция. Когато е кисела червеите напускат леглото или умират. За измерване на рН и температурата производителят трябва да разполага с уреди по всяко време. - Светлина
Светлината е вредна за червеите, особено ултравиолетовите лъчи. В тази връзка е желателно леглата да се покриват или отглеждането да става в закрити помещения.
Разделяне на леглата с Червен Калифорнийски червей
При отпимални условия след 3 месеца броят на червеите в леглото нараства двойно.
Разделянето се прави по следния начин:
Леглото се захранва с 5 см органичен тор. За период от 2 до 5 дни червеите от долния слой преминават в новия. Рано сутрин захранката се вдига от старото легло и се прехвърля в предварително подготвената нова леха, където вече има поставена органична материя с дебелина 10 см. Това се повтаря два пъти.
Източник : http://red-californian-worms.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар