Ролята на ерозията като фактор на замърсяването на околната среда особено много нарасна през последното десетилетие, във връзка с неправилното използване на минералните торове и препаратите за растителна защита. В раезултат на използване на неорганични вещества повърхностния отток от селскостопанските площи все повече се насища с остатъчни продукти от минерални торове и пестициди (инсектициди, фунгициди, хербициди). При движението си той замърсява площи и водни басейии, които не са били обект на селскостопанска химизация, или става вторично замърсяване с отлагане на транспортираните от него наноси.
Многостранната негативна роля на ерозията в замърсяването произтича от това, че по-голямата част от наносите в повърхностно-отточните води идват от площната ерозия, чийто обект са преди всичко селскостопанските площи.
От изследвания в САЩ от Hauway, J. и др. автори върху 157 водосбора е установено, че 70% от наносите са резултат от площната ерозия и само 10% от ровинната. По изследвания на Ончев, Н. и др. автори на територията на България (където над 70% от обработваемите земи са подложени на ерозия), делът на оттока от селскостопанския фонд също е значителен, като е наситен с вещества (във вид на разтвори и суспензии).
Във всеки литър повърхностен отток от обработваемите земи се съдържа средно над 15 г ситнозем, около 1,5 г хумус, от 0,100 до 0,250 г азот, от 0,040 до 0,10 г фосфор и от 1,3 до 4 г калий.
За размера на замърсяванията на околната среда чрез ерозията способства голямата интензивност на водноерозионните процеси у нас, които са едни от най-интензивните в Европа. Значението на ерозията като фактор на замърсяването и баланса на хранителните вещесвта в почвата се засилва и от селективността на водноерозионните процеси при площната ерозия. Изследванията върху химизма и физичните особености на течния и твърдия отток показват, че количеството на някои основни почвени компоненти, като хумуса, фината част от ситнозема, азота и в много случаи фосфора и калия, е значително по-голямо в оттока, отколкото в почвата, от която тези компоненти произлизат.
Колкото почвите са по-бедни на основните компоненти
(хумус, глинести частици и хранителни елементи), толкова по-интензивно се поддават на ерозия. За замърсяващата роля на повърхностния отток от водната ерозия от много голямо значение е и степента на наситеност на оттока с разтворени във вода вещества. Основно внимание в тази насока се обръща на съдържанието на разтворения във вода азот (и по-специално на нитратния азот) и фосфор.
Обогатяването на ерозионния отток с елементи от вредни концентрации на хората и животните, създава условия за протичане и на токсични микробиологични процеси във водоемите.
Много по-близки до вредните са концентарациите на нитратите и фосфора в оттока от селскостопанските дворове на животновъдните ферми и угоителните стопанства. Поради това насочването на отточните води от оборите и стопанските дворове трябва да бъде предшествано от обезвреждането и разреждане до допустимите от здравно-хигиенните и агрохимическата наука норми.
Основните мероприятия за ограничаване ролята на водната ерозия в замърсяванията са тези, които ограничават формирането на повърхностния отток, или регулират неговото движение и локализиране. Към тях се отнасят всички мероприятия на противоерозионната агротехника. Тук се отнасят преди всичко контурната обработка на почвата и сеитбата на културите, оттокозадържащото браздуване, минималните и мулчиращи почвообработки, противоерозионните сеитбообръщения, тревните буферни пояси и поясното редуване на културите, междинните култури и др. Много ефективно в това отношение е и самото торене, което способства за формиране на по-голям и по-плътен растителен покрив върху почвената повърхност и по-голямо количество на следжътвени и вътрепочвени органични остатъци, които силно ограничават количеството на повърхностния отток. При повечето селскостопански култури торенето намалява ерозионния отток 2-3 пъти повече в сравнение с неторените площи. В същата посока влияят и всички други мероприятия, които повишават плодородието и подобряват физичните свойства на почвата.
Източник : 
Като висококачествен органичен тор биоторът намира широко приложение при всички земеделски култури в биологичното земеделие.Биоторът се използва като:
- Тор пролет и есен,
- За подхранване през вегетационния период,
- Като основа за хранене на растенията при биологичното земеделие,
- Като основа на субстрати за отглеждане на цветя и производство на семена и разсад,
- Като основа на субстрати за вкореняване на резници и други растения,
- За подготовка на различни субстрати за оранжерии.
Следват препоръчителни дозировки. На практика се използват от 100 до 400 литра/дка. Биоторът не изгаря дори и най-слабите растения и може да се употребява и в по-големи количества. Дозировките зависят и от характеристиките на конкретната почва. Поради хигроскопичността и променливостта на теглото биоторът се измерва в литри.Той се използва, както за основно торене, така и за подхранване на всички земеделски култури.
- НАКИСВАНЕ СЕМЕНАТА ПРЕДИ ПОСАЖДАНЕ
150mL биотор се поставят в 1 литър вода, където престояват 12 часа. В разтвора се накисват за 5-6 часа семената, луковиците или картофите за садене.
Сади се в смес от 1 част биотор и 4 до 5 части почва (по обем, а не по тегло).
- ЗЕЛЕНЧУЦИ, КАРТОФИ, ЯГОДИ И ЕДНОГОДИШНИ ЦВЕТЯ:
Садене: 50 - 150мл биохумус на растение се слагат в гнездото или лехата.Подхранване (при нужда): добавят се 50 - 100мл на растение.
- ПЛОДНИ ДРЪВЧЕТА, ЛОЗЯ, РОЗИ, ХРАСТИ:
Садене: в ямата се добавят 2 - 4 л. биохумус на дръвче; 1 - 2 л. на храст и роза; 0,3 - 0,4 л. на лозова пръчка.Подхранване: през пролетта и есента се поръсват около стеблата 1 - 3 л. на дръвче; 0,5 - 1,5 л. на лоза, роза, храст, след което се окопава.При торене с биохумус се ускорява узряването на плодовете, подобрява се качеството на продукцията, като се увеличава до 40% съдържанието на витамини и белтъчени. Плодовете са по-едри, с по-ярки цветове, подобрени вкусови качества като същевременно се увеличава срока на съхранението им.
Сеене: 150 - 200 мл биохумус на м? се посипват върху площта за сеене, смесва се с горния почвен слой и се посипват семената.Подхранване: посипват се 50 - 150 мл на м? (след косене) и се полива обилно.
По 3 л. биохумус на м? се смесва с 10 сантиметровия повърхностен слой на почвата.
Характеристики на Биохумусът
Биторът е органичен материал, получен в резултат на храненето на червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus u Eisenia foetida) с органични остатъци и пълното им превръщане в червееви фекалии. Материал, който е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества и се използва като тор.Той е суха органична, рохкава, дребно гранулирана материя с тъмно кафяв цвят. Червеите се хранят с различни видове животински тор и други органични отпадъци. По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е “Биотор”, най-добрият обогатител на почвата, който осигурява всичко необходимо за растенията.Три са основните аспекти на положителното му действие върху растенията:1. Хранително въздействие на макро- и микроелементи.2. Мелиоративно действие на микроорганизмите върху почвата.3. Биорегулативно действие на хумифицираната органична материя.Биоторът съдържа всичките 16 елемента необходими на растенията в концентриран вид. Запасите на азот, фосфор, калий, магнезий, калций и всички други полезни елементи са много пъти по-високи отколкото в най-богатата почва. Тези хранителни вещества се усвояват лесно от растенията, но се освобождават постепенно, според нуждите им (биоторът осигурява храна за растенията в продължение на 3 до 5 години).Биоторът е най-добрият органичен тор, тъй като съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, хормони добавени към него при храносмилателния процес на червея. Те са много повече, отколкото в оборския тор, да не говорим за неорганичния тор.Особена ценност на биотора придават хуминовите киселини. Хумусът е основен резерв на хранителни вещества, участва в образуването на водоустойчиви агрегати и подобрява водно-въздушния режим на почвите. Частиците на биотора имат овална форма, спомагат за аерацията на почвата, защото не се слепват. С подобряване структурата на почвата, растенията имат възможност да растат бързо и здраво.Биоторът задържа влагата и позволява отличен дренаж на почвата. Ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват. Това позволява по-икономично поливане.Биоторът притежава бактерицидни свойства и създава в почвата условия, затрудняващи развитието на болести. Растенията по-лесно понасят студ и суша. Биоторът не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите.Биоторът се използва като средство за подобряване на растежа и развитието на растенията. В смес с торф води до увеличаване на биомасата на различните зеленчукови култури като: домати, краставици, марули, салати, зеле, тиквички и др. Това се дължи, според редица изследователи на хормоналното действие на Биоторът.При сравнението между растенията с Биотор и растенията, които са засадени само в почва, богата на ауксини, гиберилини и цитокиселини, развитието на биомасата е същото. Растенията имат точно същите характеристики – количеството на хуминовите киселини, съдържащи се във Биоторът имат същото действие като това на гиберелините.Изпражненията на L.rubellus съдържат вещество със същото действие с това на ауксините. Произходът на тези вещества не е установен, но вероятно са продуциирани от различни вируси.Поради молекулярният строеж на хуминовите киселини във Биоторът, наличието на отрицателни заряди и обогатеността им на С и N те оказват благоприятно действие при протичането на химичните, биохимичните, биологичните, физичните и др. процеси в почвате, като по този начин подобряват почвените свойства и обуславят добри условия за развитие на растенията.Институтът по почвознание в Атина и катедрата по Почвознание от Агрономическия факултет на Атинския Държавен университет е установил, че:Биоторът се явява един от най-важните и главни детоксиканти на пестицидите, внасяни в почвата. Той е и добър биологичен детоксикант на замърсени от уранодобива почви и почви замърсени с тежки метали.Образуването на калциево-магнезиеви хумати и алуминиеви хелати с хуминовите киселини от Биоторът води до подобряване структурата на почвата – образува се среднозърнеста и водоустойчива, абсорбират се значителни количества продуктивна Н2О и хранителни вещества, които не се измиват от почвата.
Резултати от използването на биоторът в биологичното земеделие
Увеличава се добивът. Резултатите от дългогодишното прилагане на биотор в САЩ показват, че добивът на картофите се увеличава с 40 до 70%; на зеленчука – с 30 %; на царевицата – с 30 до 50%; на пшеницата – с 30 %.Ефектът се увеличава с годините вследствие натрупването на биотора в почвата.-Биоторът, внесен в почвата, ускорява развитието на растенията, като узряването на плодовете става с 10 до 14 дни по-рано от плодовете на растенията, торени с друг тор.-Подобрява се качеството на продукцията. Увеличава се с 15 до 45% съдържанието на витамини в плодовете, зеленчуците и ягодите, на белтъчините в зърнените, на захар в кореноплодните, на нишесте в картофите. Плодовете стават по-едри, с по-ярки цветове и се увеличава срокът на съхранението им.-Получава се най-екологично чисти продукти, където например нитратите са до 55 пъти по-малко в сравнение с нитратите, съдържащи се в продукти, торени с неорганичен или оборски тор.Биоторът е одобрен за изполване и при биологичен начин на производство (Наредба № 15 от 3 август 1999 г. на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, ДВ, бр. 75 и наредба № 22 от 4 юли 2001 г. на Министерството на земеделието и храните, ДВ бр. 68.)-Съкращават се разходите за съхраняване на тора и самото торене, а също и времето за торене.-Използването на биотор при рекултивацията на земи съкращава чувствително срокът на възстановяване плодородието на почвата. Той е особено ефективен за изтощени и силно замърсени почви, както и в региони с песъчливи и каменисти почви (Балкански полуостров, Турция, Израел, Италия, Северна Африка и др.)
.jpg)
