2013 г. е първата с намалени национални субсидии, но европарите се увеличават

Източник на статията : fermer.bg

2013 г. ще бъде първата с намалено национално субсидиране - 240 млн. лв при 340 млн. лв през 2012 г., но общата сума ще се увеличи заради нарастване на евросубсидиите.....

Необходимо е да се прави анализ и оценка на въздействието на плащанията върху различните селскостопански сектори, за да се прецени по-точно какви средства трябва да се насочат към всеки от тях.

Това се посочва в анализ на Центъра за икономическо развитие ( ЦИР ) относно политиката в областта на земеделието.

За да се постигне тази цел обаче е необходимо да има ясна визия за развитието на отделните сектори и за целите, които искаме да постигнем, посочват експертите.

2013 г. ще бъде първата с намалено национално субсидиране (240 млн. лв. при 340 млн. лв. през 2012 г.), но общата сума ще се увеличи заради нарастване на евросубсидиите (от 977 млн. лв през 2012 г. на 1130 млн. лв.).

С това се цели по-справедливо разпределение на средствата, след като години наред основни печеливши от подпомагането на земеделието бяха зърнопроизводителите, които получаваха по-голямата част от плащанията на площ, посочват от ЦИР.

Ще продължи изплащането на национални субсидии на тютюнопроизводителите, обявени като средства за подпомагане преориентирането към нови производства, които създават алтернативна заетост, макар че лисва национална стратегия за подобна преориентация и промяна в поминъка на хората.

За втора поредна година страната е изправена пред риск да загуби част от средствата по Програмата за развитие на селските райони, посочват експерите от ЦИР. След като през миналата година бяха загубени 40 млн. евро, а други 120 бяха пренасочени към създаване на гаранционен фонд, сега са заплашени между 150 и 247 млн. евро поради липса на достатъчно одобрени проекти. Основен инструмент за справяне с проблема е прехвърлянето с разрешение на еврокомисията на средства от непопулярни към атрактивни за земеделците мерки. Голямото предизвикателство пред управляващия орган на програмата си остава ускоряването на процеса по разглеждане, одобряване и разплащане на проектите, се посочва още в доклада на  Центъра за икономическо развитие.

Качеството на зърното на фуражния ечемик и протеиновото му съдържание зависят в голяма степен от прилаганата система на торене, особено с азот

Качеството на зърното на фуражния ечемик и протеиновото му съдържание зависят в голяма степен от прилаганата система на торене, особено с азот. Необходимите норми торове на ечемика се определят въз основа на извличаните количества хранителни вещества за формиране на единица добив и съдържанието на подвижните им форми (за калия и фосфора) в почвата. Ето защо предварително трябва да се направи почвен анализ за наличните хранителни елементи в почвата. За образуване на 100 кг зърно и съответно количество надземна и подземна биомаса (стъбла, листа и корени) ечемикът извлича 2,5 кг азот, 1,3 кг Р₂О₅ и 2,5 кг К₂О.

Ориентировъчно за 1 декар ечемик се изразходват следните количества торове в активно вещество - 12,5 кг азот и по 8-10 кг фосфор и калий. Употребата на повече азот може да има неблагоприятни последици, тъй като засилва растежните процеси, включително братенето, и може да предизвика полягане на посева с всички неблагоприятни от това последици.

Определените норми фосфорни и калиеви торове се внасят преди основната обработка (предсеитбена оран), а азотните се внасят на два пъти - 1/3 от нормата през есента и 2/3 рано напролет. Ако след започване на активната вегетация се очертаят жълто-зелени ивици, показващи липса на достатъчно азот, извършва се коригиращо подхранване с азот.

Ечемикът се сее от началото до средата на октомври за Северна България и от средата до края на октомври за Южна България. Задължително семената се третират срещу трите вида главни - праховита, мазна и покрита.

Ечемикът се сее на обикновени междуредия - 12-15 см. Посевите се гарнират, добре, когато при грижливо подготвена почва на 1 м² се засяват 400-500 кълняеми семена. При закъсняване със сеитбата и при лоша подготовка на почвата семената се увеличават на 600. Трябва да се знае, че ечемикът брати силно и в голяма степен компенсира намаления брой растения на единица площ. Освен това в по-редки посеви семената му увеличават масата си. Тези два компенсационни фактора са основание да се смята, че и по-рядък посев от тази култура може да осигури нормален добив от декар. Обикновено сеитбената норма е 20-24 кг семена на декар при дълбочина на засяване 4-5 см.

Характеристики на Биохумусът
Биторът е органичен материал, получен в резултат на храненето на червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus u Eisenia foetida) с органични остатъци и пълното им превръщане в червееви фекалии. Материал, който е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества и се използва като тор.Той е суха органична, рохкава, дребно гранулирана материя с тъмно кафяв цвят. Червеите се хранят с различни видове животински тор и други органични отпадъци. По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е “Биотор”, най-добрият обогатител на почвата, който осигурява всичко необходимо за растенията.Три са основните аспекти на положителното му действие върху растенията:1. Хранително въздействие на макро- и микроелементи.2. Мелиоративно действие на микроорганизмите върху почвата.3. Биорегулативно действие на хумифицираната органична материя.Биоторът съдържа всичките 16 елемента необходими на растенията в концентриран вид. Запасите на азот, фосфор, калий, магнезий, калций и всички други полезни елементи са много пъти по-високи отколкото в най-богатата почва. Тези хранителни вещества се усвояват лесно от растенията, но се освобождават постепенно, според нуждите им (биоторът осигурява храна за растенията в продължение на 3 до 5 години).Биоторът е най-добрият органичен тор, тъй като съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, хормони добавени към него при храносмилателния процес на червея. Те са много повече, отколкото в оборския тор, да не говорим за неорганичния тор.Особена ценност на биотора придават хуминовите киселини. Хумусът е основен резерв на хранителни вещества, участва в образуването на водоустойчиви агрегати и подобрява водно-въздушния режим на почвите. Частиците на биотора имат овална форма, спомагат за аерацията на почвата, защото не се слепват. С подобряване структурата на почвата, растенията имат възможност да растат бързо и здраво.Биоторът задържа влагата и позволява отличен дренаж на почвата. Ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват. Това позволява по-икономично поливане.Биоторът притежава бактерицидни свойства и създава в почвата условия, затрудняващи развитието на болести. Растенията по-лесно понасят студ и суша. Биоторът не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите.Биоторът се използва като средство за подобряване на растежа и развитието на растенията. В смес с торф води до увеличаване на биомасата на различните зеленчукови култури като: домати, краставици, марули, салати, зеле, тиквички и др. Това се дължи, според редица изследователи на хормоналното действие на Биоторът.При сравнението между растенията с Биотор и растенията, които са засадени само в почва, богата на ауксини, гиберилини и цитокиселини, развитието на биомасата е същото. Растенията имат точно същите характеристики – количеството на хуминовите киселини, съдържащи се във Биоторът имат същото действие като това на гиберелините.Изпражненията на L.rubellus съдържат вещество със същото действие с това на ауксините. Произходът на тези вещества не е установен, но вероятно са продуциирани от различни вируси.Поради молекулярният строеж на хуминовите киселини във Биоторът, наличието на отрицателни заряди и обогатеността им на С и N те оказват благоприятно действие при протичането на химичните, биохимичните, биологичните, физичните и др. процеси в почвате, като по този начин подобряват почвените свойства и обуславят добри условия за развитие на растенията.Институтът по почвознание в Атина и катедрата по Почвознание от Агрономическия факултет на Атинския Държавен университет е установил, че:Биоторът се явява един от най-важните и главни детоксиканти на пестицидите, внасяни в почвата. Той е и добър биологичен детоксикант на замърсени от уранодобива почви и почви замърсени с тежки метали.Образуването на калциево-магнезиеви хумати и алуминиеви хелати с хуминовите киселини от Биоторът води до подобряване структурата на почвата – образува се среднозърнеста и водоустойчива, абсорбират се значителни количества продуктивна Н2О и хранителни вещества, които не се измиват от почвата. 

Източник : AgroNet.bg

Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор бележи най-успешната си година

Стойността на изплатените средства за приключилата финансова 2012 г. е най-висока за изминалите четири години от влизането на програмата в сила. Националната лозарска програма финансира инвестиции за преструктуриране и конверсия на лозовите масиви, свързани със засаждане на нови винени сортове, подобряване на методите и технологиите за управление на лозарското стопанство чрез създаване на капково напояване, изграждане на противоерозионни съоръжения и др. Фонд „Земеделие” изплаща субсидии и  на земеделски производители, застраховали реколтата от винени сортове лозя в избрана от тях компания.

През годината бяха подпомогнати 91 бенефициенти по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя”. Изплатената финансова помощ възлиза на 32 715 201 лв., което е 64,02 % от определения от Европейската комисия бюджет за съответната година. През юни стартира и допълнително разработената схема за подпомагане на лозарските стопани – „Парично обезщетение за загуба на доход при преструктуриране на лозовите масиви”.

Субсидия на обща стойност 1 275 545 лв. получиха 68 бенефициенти по мярка „Застраховане на реколта”. Това представлява 68,65% от предвидения по мярката бюджет. Така общият процент на изпълнение по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор достигна 64,19 %.

Постигнатите резултати са в следствие на сътрудничеството и работата по усъвършенстване на националната регулаторна рамка между компетентните институции, както и на оптимизиране на процесите по администриране на мерките по Националната програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор.  

Източник : Министерство на земеделието и храните на Република България