БИОПИРАТСТВО И БИОПРОЕКТИРАНЕ

Конвенцията на ООН (Организацията на Обединените Нации) за биоразнообразието от 1992 г. нейните цели са: “запазване на биологичното разнообразие; устойчиво използване на неговите компоненти; справедливо и равностойно поделяне на ползите от употребата на генетичните ресурси, където се включва както подходящ достъп до генетичните ресурси, така също и подходящ трансфер на присъщите технологии, като се вземат предвид всички права, произтичащи от тези ресурси и съответните им технологии - и всичко това чрез подходящо влагане на средства в тях.” В Глава 3 по-нататък се поставя условието, че “Държавите притежават суверенното право да експлоатират техните собствени ресурси, следвайки съответната политика по опазване на околната среда.” В Глава 15, параграф 1 се продължава, че “властта върху определянето на достъпа до генетичните ресурси остава на националните правителства и е обект на националните законодателства.” Глава 15, параграф 7 също гарантира принципа на компенсирането (вж. гл. 29). Актовете на биопиратство нарушават принципите, залегнали в този договор. Докато КБР признава суверенитета на страните, притежаващи биологични ресурси, то свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (СТАПИС) (вж. гл. 8) и Директивата за живите патенти на ЕС (вж. гл. 4) позволяват тези ресурси да могат да бъдат открадвани и патентовани от частните компании.

БИОПИРАТСТВО

Биопиратството се отнася до процеси, чрез които правата върху културитe, касаещи генетичните ресурси и познания на местните хора, са премахнати и заменени от монополните права на тези, които експлоатират местните познания и биоразнообразие. То включва още и безпочвени претенции по отношение на новостите и изобретателността в познанието, разгръщащи се от древността насам, и по този начин лишава правоприемниците на оригинала от изконното право да получат полагащия им се дял от местния и глобалния пазар.

СТРАНА - ПРИМЕР СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ Биопиратството не се отнася само до развиващите се страни. Ако се върнем назад ще си спомним, че Хофман Ларош (СН) патентова топло-устойчив ензим, открит в гейзер, намиращ се в Йелоустоунския Национален Парк. Този ензим е жизнено важен за ДНК-репликацията и донесе на компанията $ 100 милиона, а на Йелоустоун – нищо. Отново биопроспектирането на федерална земя бе в новините през май 1999 г., когато бе разкрито, че Дайвърса Кроп (САЩ) е направила сделка с Парк сървис (обслужване на парковете) за изучаването на нейните гейзери по отношение на търговско ценни микроби. На парка трябваше да се заплатят $ 100 000 за период от 5 г. плюс 10 % авторски права. Възнаграждение по-добро от всичко, което индианците някога са успявали да получат, но все пак въпросите за законността, правата и това, кой всъщност е облагодетелствуваният останаха определено открити. Един съдия от САЩ сега е постановил, че реализацията на сделката трябва да бъде отсрочена в зависимост от оценката на рисковете за околната среда.

Това всъщност е патентоването, което става всеки ден и което изненадва повечето хора. Но дори и когато дадена общност има определена представа за глобалния пазар на нейните биологични ресурси, то цената на националното и интернационалното патентоване е твърде висока за тях. За да се заведе даден международен патент като такъв, цената трябва да е към $1 милион, докато за да бъде патентована коя да е форма на живота в САЩ би трябвало само да се покаже изолирането на даден ген и да се класифицират неговите качества. Директивата на ЕС за живите патенти дори насърчава биопиратството като отрича принципа за “съгласие след предварително информиране” и не включва изискването взетите образци да са добити по легален път или дори да бъде обнародвана информация за оригиналите. Например, Бразилия оценява загубите си от биопиратство на $9 милиона годишно.

Биопроспектирането е малко по-законна форма на биопиратство и все още може да се каже още един пример, при който Северът обира плодовете, получени като резултат от ресурсите на Юга. Биопроспекторите, както и биопиратите, минират джунглите и други територии, където има представителни образци на флората и фауната, сприятелявайки се с местните лечители често без дори да споменат на тези хора, които им дават нещо, че възнамеряват да патентоват даден основен хранителен продукт и след това да им го препродават обратно. Резултатите доста често показват, че синтезирани продукти, масово произвеждани от Севера чрез използване познанията и материалите на Юга, рушат местните икономики на Юга. Примери за това са гумата и инсулинът. Пазарът за оригиналните и натурални продукти от развиващите се страни изчезва и същите тези страни не получават нищо от откраднатото или употребено от Севера познание (вж. гл. 10). Не е никак трудно да бъде транспортирана ДНК-проба в какъвто и да е широко употребяван ръчен багаж. В момента съществува твърде занижен или дори никакъв граничен контрол по отношение на пренасянето на биологични образци-проби, а пък неуспехът на преговорите за Протокола за биобезопасността в Колумбия от 1999 г. задълбочи още повече и без това съществуващите в това отношение трудности. (вж. гл. 7). Не е само факта, че оригиналните “притежатели” на семена не само трябваше да започнат да откупуват обратно техните семена от ТНК, но също така не успяха да извлекат никаква полза от собственото си познание. Представете си портокалов сок, който се “отглежда” в големи цистерни, което би означавало, че на феремерите, които произвеждат портокали няма за какво да се плаща повече. В допълнение, приливът на познания и “зелено злато” доведоха до стъпкването на естествените резервати и протектираните територии.

Кликни върху картинката за по-голям размер

СТРАНА – ПРИМЕР ИНДИЯ и ШРИ ЛАНКА Изследователството с цел “биоколониализъм” е глобално, но като че ли Индия се очертава да е най-тежкият случай до сега с 22 вече незаконно патентовани растения от чуждестранни фирми, където се включват нар, индийско цариградско грозде (използвано за лечение на кашлица, астма, жълтеница и рани), горчица (използвана при бронхиални и ревматични оплаквания), “haidi” и “amaltas” (растения от Индия). През 1996 г. Сабинса Пискатъуей (САЩ) патентова Индийския черен пипер и изключителните права върху екстрактите от него. През 1997 г. В. Р. Грейс патентова Индийските дървeта - “turmeric” “neem” (познати с пестицидни, анти-бактериални, дерматологични и други качества). Въпреки това, през 1999 г. едно разтърсващо дело отне разрешението за патент върху маслото от “neem”-дървото въз основа на това, че противогъбните качества на дървото са “познати от векове и широко се ползват в Индийските селски територии.” (а) През 1998 г. Райс Тек (САЩ) патентова басматския ориз. По- късно пак Райс Тек също патентова и жасминовия ориз, който е основна култура за 5 милиона бедни феремери. Басматският ориз е култура, отглеждана в Индия с цел износ, възлизащ на половин милион тона през 1997 г. Несле Индия понастоящем желае производствени патенти за растително “pulao”, полусварен ориз и полуприготвени житни зърна. Адвокатът, занимаващ се с проблемите на околната среда – Джагът Гунауардене казва: “ Въпреки че в закона е упоменато, че даден патент може да се получи само ако едно изобретение е ценно от икономическа гледна точка и е създадено чрез определена методология, то повечето мултинационални компании са добили по някакъв начин патенти за продукти, използвани в нашите страни от хилядолетия.” (б)

Институтът Розлин (Шотландия), известен с овцата - клонираната овца “Доли” ( вж. гл. 24), кандидатствува за патент върху “bos indicus,” - общо название за Индийските крави. Въпреки това, Институтът се интересува по-особено от една от нейните разновидности, а именно “вехур”-кравата. “Вехур” – кравата е почти на изчезване, но от хилядолетия тя се свързва с Хинду – митологията. Интересът на Розлин е обаче заради това, че тя е способна да яде по-малко храна и да дава повече мляко, което в същото време е и по-богато на мазнини. През юли 1999 г. един патент, който се основава на три билки, познати на индийците от много отдавна с анти-диабетните си качества, бе иззет от Кромак Рисърч (САЩ) като комплекс от горчива кратуна, патладжан и джамун (плодът на розовото дърво). Суман Сахай от Ген – кампанията казва: “Американците крадат от нас безнаказано и лишават индийците от това, което е по право тяхно. Това е същото като да откраднеш формулата на Кока-Кола и да офейкаш с нея.” (в) Древната система на медицина - аюрведа, която широко се практикува в Азия, максимално използва естествените медицински растения. Нейното познание се пази много ревниво в тайна, но тя също е под заплахата на биопиратите. Ползата от аюрведа–медицината включва материали, които идват от местни източници, което би било евтино за патентоване. Въпреки това, положението бързо се променя с идването на фирми от САЩ, ЕС и Япония на такива места като Шри Ланка, които крадат местните растения и ги патентоват след това в чужбина. Четиридесет процента от западните фармацевтични продукти съдържат азиатски растителни екстракти, което не носи никаква полза за страните – първоизточници на тези продукти. Например, “салацил ретикулата,” растение употребявано за контролиране на диабета при системата на аюрведа, бе патентовано през 1997 г. от японска фирма посредством американското общество на химиците. Съществуват закони в Шри Ланка, които забраняват износа на медицински растения и техните екстракти, но това по никакъв начин не успява да възпре биопиратството.

ПОЗНАТАТА КООПЕРАЦИЯ МЕЖДУ АГЕНЦИИТЕ НА ООН, КОИТО СА ОТГОВОРНИ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО

Намиращият се в Сирия Международен център за земеделски изследвания на сухите територии (МЦЗИСТ) е също виновен поради лошото интерпретиране на неговите пълномощия по отношение на растителната гермоплазма, които той притежава като надзорен орган в рамките на ООН. Той е позволил на редица австралийски институти да кандидатствуват за различни форми на растителни патенти върху разновидности, познати като права на отглеждащите растение, които центърът държи в рамките на едно съглашение за надзор с Организацията за храни и земеделие при ООН. Тръст- съглашението, подписано през 1994 г. наложи забрана, особено на МЦЗИСТ и неговите центрове - посестрими, да разрешават изявата на каквато и да е претенция върху която и да е форма на гермоплазмата. И още, през 1995 г. МЦЗИСТ подписа редица съглашения с австралийски институти и агро-бизнес компании, осъществявайки претенцията им за монополистичен контрол върху растения и разновидности-семена.

БИОПИРАТСТВО И БИОПРОЕКТИРАНЕ НА ЧОВЕШКИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ

Проектите за генетично инжениране на хора също напредват, включвайки качествата на различни местни групи, например тяхната естествена резистентност спрямо определени заболявания. Вземат се кръвни проби, които после се ползват за производство на лекарства, понякога без да е взето съгласието (след предварително осведомяване) на донорите, а самите те получават определено малка или никаква полза или печалба от същите тези продукти. Когато Джон Мур от Сиатъл САЩ отиде при д-р Голди за операция на неговия далак, докторът откри важни стимулиращи протеини в неговата кръв. Голди патентова тези “Мо-линия”-протеини, продаде ги на швейцарска фирма и сложи в джоба си $ 15 милиона от $ 3-те милиарда продажби. Мур никога не е давал съгласието си за това, а на всичко отгоре съдът намери, че той няма никакви права за собственост върху тъканите на собственото си тяло. Д-р Спенсър Уелс и неговите колеги планират да последват т.н. Силк Роуд (Сребърен Път) и да съберат ДНК-проби от хора от Централна Азия, за които преди се считаше, че това е невъзможно да стане. Университетът Станфорд (САЩ) планира да събере кръвни проби от 5000 отчетливо различни в езиково отношение популации, за да реализира това, което критиците означават като “вампирски проект.” Също така един бивш професор от Харвард положи основите на фондация deCode Genetics Ltd. и успя да се сдобие със записи за здравето от Исландия, а също така и с тъканни проби, датиращи от преди няколко десетилетия. Той замисля да използва тези записи от тази популация с висока степен на хомогенност, за да разкрие причи-ните за някои наследствени болести заедно с корпорацията Хофман - ЛаРош. Някои от живеещите там хора се страхуват, че осигурителните компании ще използуват техните семейни тайни срещу самите тях и че, като хора отдалече, те са били експлоатирани заради тяхната ДНК. Една общност от Венецуела може би държи в себе си тайната на болестта на Хънтингтън, а островитяните от Тристан да Куня в Южна Африка са били използвани при изследването на астмата. Въпреки това някои нации и общности започват да действуват.

ОПИТИТЕ ПРИ РЕГУЛИРАНЕТО

През април 1999 г. Организацията за Африканското Единство (ОАЕ) излезе със законопроект, опитвайки се да хармонизира африканското законодателство за биопроектирането. Тя се обърна към своите членове с молба да зачетат такова законодателство, което да отказва да признае който да е патент върху лекарство, получено от натурални продукти, открити в Африка, докато самата тя не признае “собствеността” и приноса на съответните общности за новосъздадения продукт. В модела на законодателството, изготвен от съответния за това комитет на ОАЕ се заявява, че собствеността върху новите комплекси от различни съставки трябва да е на местните общности за “всички времена и във вечността” и призовава държавите да развиват такива закони, които да гарантират точно такава собственост. Това е ясно предизвикателство към СТПИС (Свързаните с Търговията Права върху Интелектуалната Собственост), които според ОАЕ нарушават КБР. КБР превръща “одобрението и въвличането” на местните хора в предварително условие за развиването на даден продукт на основата на естествено срещаните в него съединения. “Основаващият се на СТО подход всъщност е хищнически спрямо природата и върви срещу стремежите на общностите, които са всъщност новаторите на първо място що се касае до биоразнообразието тъй необходимо за оцеляването на планетата.”

- RAFI, GRAIN

Източник : "Книга за зелето и кралете"

Препратка към съдържанието на книгата