Ерозия, причинена от неправилно използване на торове и продукти за растителна защитата

Ролята на ерозията като фактор на замърсяването на околната среда особено много нарасна през последното десетилетие, във връзка с неправилното използване на минералните торове и препаратите за растителна защита. В раезултат на използване на неорганични вещества повърхностния отток от селскостопанските площи все повече се насища с остатъчни продукти от минерални торове и пестициди (инсектициди, фунгициди, хербициди). При движението си той замърсява площи и водни басейии, които не са били обект на селскостопанска химизация, или става вторично замърсяване с отлагане на транспортираните от него наноси. Многостранната негативна роля на ерозията в замърсяването произтича от това, че по-голямата част от наносите в повърхностно-отточните води идват от площната ерозия, чийто обект са преди всичко селскостопанските площи. От изследвания в САЩ от Hauway, J. и др. автори върху 157 водосбора е установено, че 70% от наносите са резултат от площната ерозия и само 10% от ровинната. По изследвания на Ончев, Н. и др. автори на територията на България (където над 70% от обработваемите земи са подложени на ерозия), делът на оттока от селскостопанския фонд също е значителен, като е наситен с вещества (във вид на разтвори и суспензии). Във всеки литър повърхностен отток от обработваемите земи се съдържа средно над 15 г ситнозем, около 1,5 г хумус, от 0,100 до 0,250 г азот, от 0,040 до 0,10 г фосфор и от 1,3 до 4 г калий. За размера на замърсяванията на околната среда чрез ерозията способства голямата интензивност на водноерозионните процеси у нас, които са едни от най-интензивните в Европа. Значението на ерозията като фактор на замърсяването и баланса на хранителните вещесвта в почвата се засилва и от селективността на водноерозионните процеси при площната ерозия. Изследванията върху химизма и физичните особености на течния и твърдия отток показват, че количеството на някои основни почвени компоненти, като хумуса, фината част от ситнозема, азота и в много случаи фосфора и калия, е значително по-голямо в оттока, отколкото в почвата, от която тези компоненти произлизат.

 Колкото почвите са по-бедни на основните компоненти (хумус, глинести частици и хранителни елементи), толкова по-интензивно се поддават на ерозия. За замърсяващата роля на повърхностния отток от водната ерозия от много голямо значение е и степента на наситеност на оттока с разтворени във вода вещества. Основно внимание в тази насока се обръща на съдържанието на разтворения във вода азот (и по-специално на нитратния азот) и фосфор. Обогатяването на ерозионния отток с елементи от вредни концентрации на хората и животните, създава условия за протичане и на токсични микробиологични процеси във водоемите. Много по-близки до вредните са концентарациите на нитратите и фосфора в оттока от селскостопанските дворове на животновъдните ферми и угоителните стопанства. Поради това насочването на отточните води от оборите и стопанските дворове трябва да бъде предшествано от обезвреждането и разреждане до допустимите от здравно-хигиенните и агрохимическата наука норми. Основните мероприятия за ограничаване ролята на водната ерозия в замърсяванията са тези, които ограничават формирането на повърхностния отток, или регулират неговото движение и локализиране. Към тях се отнасят всички мероприятия на противоерозионната агротехника. Тук се отнасят преди всичко контурната обработка на почвата и сеитбата на културите, оттокозадържащото браздуване, минималните и мулчиращи почвообработки, противоерозионните сеитбообръщения, тревните буферни пояси и поясното редуване на културите, междинните култури и др. Много ефективно в това отношение е и самото торене, което способства за формиране на по-голям и по-плътен растителен покрив върху почвената повърхност и по-голямо количество на следжътвени и вътрепочвени органични остатъци, които силно ограничават количеството на повърхностния отток. При повечето селскостопански култури торенето намалява ерозионния отток 2-3 пъти повече в сравнение с неторените площи. В същата посока влияят и всички други мероприятия, които повишават плодородието и подобряват физичните свойства на почвата.
Източник : 

Предимство на биоторът

Като висококачествен органичен тор биоторът намира широко приложение при всички земеделски култури в биологичното земеделие.Биоторът се използва като:

• Тор пролет и есен,
• За подхранване през вегетационния период,
• Като основа за хранене на растенията при биологичното земеделие,
• Като основа на субстрати за отглеждане на цветя и производство на семена и разсад,
• Като основа на субстрати за вкореняване на резници и други растения,
• За подготовка на различни субстрати за оранжерии.

Следват препоръчителни дозировки. На практика се използват от 100 до 400 литра/дка. Биоторът не изгаря дори и най-слабите растения и може да се употребява и в по-големи количества. Дозировките зависят и от характеристиките на конкретната почва. Поради хигроскопичността и променливостта на теглото биоторът се измерва в литри.Той се използва, както за основно торене, така и за подхранване на всички земеделски култури.

• НАКИСВАНЕ СЕМЕНАТА ПРЕДИ ПОСАЖДАНЕ

150mL биотор се поставят в 1 литър вода, където престояват 12 часа. В разтвора се накисват за 5-6 часа семената, луковиците или картофите за садене.

• РАЗСАД В САКСИИ

Сади се в смес от 1 част биотор и 4 до 5 части почва (по обем, а не по тегло).

• ЗЕЛЕНЧУЦИ, КАРТОФИ, ЯГОДИ И ЕДНОГОДИШНИ ЦВЕТЯ:

Садене: 50 - 150мл биохумус на растение се слагат в гнездото или лехата.Подхранване (при нужда): добавят се 50 - 100мл на растение.

• ПЛОДНИ ДРЪВЧЕТА, ЛОЗЯ, РОЗИ, ХРАСТИ:

Садене: в ямата се добавят 2 - 4 л. биохумус на дръвче; 1 - 2 л. на храст и роза; 0,3 - 0,4 л. на лозова пръчка.Подхранване: през пролетта и есента се поръсват около стеблата 1 - 3 л. на дръвче; 0,5 - 1,5 л. на лоза, роза, храст, след което се окопава.При торене с биохумус се ускорява узряването на плодовете, подобрява се качеството на продукцията, като се увеличава до 40% съдържанието на витамини и белтъчени. Плодовете са по-едри, с по-ярки цветове, подобрени вкусови качества като същевременно се увеличава срока на съхранението им.

• ТРЕВНИ ПЛОЩИ:

Сеене: 150 - 200 мл биохумус на м? се посипват върху площта за сеене, смесва се с горния почвен слой и се посипват семената.Подхранване: посипват се 50 - 150 мл на м? (след косене) и се полива обилно.

• РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗЕМИ:

По 3 л. биохумус на м? се смесва с 10 сантиметровия повърхностен слой на почвата.

Характеристики на Биохумусът
Биторът е органичен материал, получен в резултат на храненето на червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus u Eisenia foetida) с органични остатъци и пълното им превръщане в червееви фекалии. Материал, който е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества и се използва като тор.Той е суха органична, рохкава, дребно гранулирана материя с тъмно кафяв цвят. Червеите се хранят с различни видове животински тор и други органични отпадъци. По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е “Биотор”, най-добрият обогатител на почвата, който осигурява всичко необходимо за растенията.Три са основните аспекти на положителното му действие върху растенията:1. Хранително въздействие на макро- и микроелементи.2. Мелиоративно действие на микроорганизмите върху почвата.3. Биорегулативно действие на хумифицираната органична материя.Биоторът съдържа всичките 16 елемента необходими на растенията в концентриран вид. Запасите на азот, фосфор, калий, магнезий, калций и всички други полезни елементи са много пъти по-високи отколкото в най-богатата почва. Тези хранителни вещества се усвояват лесно от растенията, но се освобождават постепенно, според нуждите им (биоторът осигурява храна за растенията в продължение на 3 до 5 години).Биоторът е най-добрият органичен тор, тъй като съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, хормони добавени към него при храносмилателния процес на червея. Те са много повече, отколкото в оборския тор, да не говорим за неорганичния тор.Особена ценност на биотора придават хуминовите киселини. Хумусът е основен резерв на хранителни вещества, участва в образуването на водоустойчиви агрегати и подобрява водно-въздушния режим на почвите. Частиците на биотора имат овална форма, спомагат за аерацията на почвата, защото не се слепват. С подобряване структурата на почвата, растенията имат възможност да растат бързо и здраво.Биоторът задържа влагата и позволява отличен дренаж на почвата. Ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват. Това позволява по-икономично поливане.Биоторът притежава бактерицидни свойства и създава в почвата условия, затрудняващи развитието на болести. Растенията по-лесно понасят студ и суша. Биоторът не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите.Биоторът се използва като средство за подобряване на растежа и развитието на растенията. В смес с торф води до увеличаване на биомасата на различните зеленчукови култури като: домати, краставици, марули, салати, зеле, тиквички и др. Това се дължи, според редица изследователи на хормоналното действие на Биоторът.При сравнението между растенията с Биотор и растенията, които са засадени само в почва, богата на ауксини, гиберилини и цитокиселини, развитието на биомасата е същото. Растенията имат точно същите характеристики – количеството на хуминовите киселини, съдържащи се във Биоторът имат същото действие като това на гиберелините.Изпражненията на L.rubellus съдържат вещество със същото действие с това на ауксините. Произходът на тези вещества не е установен, но вероятно са продуциирани от различни вируси.Поради молекулярният строеж на хуминовите киселини във Биоторът, наличието на отрицателни заряди и обогатеността им на С и N те оказват благоприятно действие при протичането на химичните, биохимичните, биологичните, физичните и др. процеси в почвате, като по този начин подобряват почвените свойства и обуславят добри условия за развитие на растенията.Институтът по почвознание в Атина и катедрата по Почвознание от Агрономическия факултет на Атинския Държавен университет е установил, че:Биоторът се явява един от най-важните и главни детоксиканти на пестицидите, внасяни в почвата. Той е и добър биологичен детоксикант на замърсени от уранодобива почви и почви замърсени с тежки метали.Образуването на калциево-магнезиеви хумати и алуминиеви хелати с хуминовите киселини от Биоторът води до подобряване структурата на почвата – образува се среднозърнеста и водоустойчива, абсорбират се значителни количества продуктивна Н2О и хранителни вещества, които не се измиват от почвата. 

Резултати от използването на биоторът в биологичното земеделие
Увеличава се добивът. Резултатите от дългогодишното прилагане на биотор в САЩ показват, че добивът на картофите се увеличава с 40 до 70%; на зеленчука – с 30 %; на царевицата – с 30 до 50%; на пшеницата – с 30 %.Ефектът се увеличава с годините вследствие натрупването на биотора в почвата.-Биоторът, внесен в почвата, ускорява развитието на растенията, като узряването на плодовете става с 10 до 14 дни по-рано от плодовете на растенията, торени с друг тор.-Подобрява се качеството на продукцията. Увеличава се с 15 до 45% съдържанието на витамини в плодовете, зеленчуците и ягодите, на белтъчините в зърнените, на захар в кореноплодните, на нишесте в картофите. Плодовете стават по-едри, с по-ярки цветове и се увеличава срокът на съхранението им.-Получава се най-екологично чисти продукти, където например нитратите са до 55 пъти по-малко в сравнение с нитратите, съдържащи се в продукти, торени с неорганичен или оборски тор.Биоторът е одобрен за изполване и при биологичен начин на производство (Наредба № 15 от 3 август 1999 г. на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, ДВ, бр. 75 и наредба № 22 от 4 юли 2001 г. на Министерството на земеделието и храните, ДВ бр. 68.)-Съкращават се разходите за съхраняване на тора и самото торене, а също и времето за торене.-Използването на биотор при рекултивацията на земи съкращава чувствително срокът на възстановяване плодородието на почвата. Той е особено ефективен за изтощени и силно замърсени почви, както и в региони с песъчливи и каменисти почви (Балкански полуостров, Турция, Израел, Италия, Северна Африка и др.)

Качеството на зърното на фуражния ечемик и протеиновото му съдържание зависят в голяма степен от прилаганата система на торене, особено с азот

Качеството на зърното на фуражния ечемик и протеиновото му съдържание зависят в голяма степен от прилаганата система на торене, особено с азот. Необходимите норми торове на ечемика се определят въз основа на извличаните количества хранителни вещества за формиране на единица добив и съдържанието на подвижните им форми (за калия и фосфора) в почвата. Ето защо предварително трябва да се направи почвен анализ за наличните хранителни елементи в почвата. За образуване на 100 кг зърно и съответно количество надземна и подземна биомаса (стъбла, листа и корени) ечемикът извлича 2,5 кг азот, 1,3 кг Р₂О₅ и 2,5 кг К₂О.

Ориентировъчно за 1 декар ечемик се изразходват следните количества торове в активно вещество - 12,5 кг азот и по 8-10 кг фосфор и калий. Употребата на повече азот може да има неблагоприятни последици, тъй като засилва растежните процеси, включително братенето, и може да предизвика полягане на посева с всички неблагоприятни от това последици.

Определените норми фосфорни и калиеви торове се внасят преди основната обработка (предсеитбена оран), а азотните се внасят на два пъти - 1/3 от нормата през есента и 2/3 рано напролет. Ако след започване на активната вегетация се очертаят жълто-зелени ивици, показващи липса на достатъчно азот, извършва се коригиращо подхранване с азот.

Ечемикът се сее от началото до средата на октомври за Северна България и от средата до края на октомври за Южна България. Задължително семената се третират срещу трите вида главни - праховита, мазна и покрита.

Ечемикът се сее на обикновени междуредия - 12-15 см. Посевите се гарнират, добре, когато при грижливо подготвена почва на 1 м² се засяват 400-500 кълняеми семена. При закъсняване със сеитбата и при лоша подготовка на почвата семената се увеличават на 600. Трябва да се знае, че ечемикът брати силно и в голяма степен компенсира намаления брой растения на единица площ. Освен това в по-редки посеви семената му увеличават масата си. Тези два компенсационни фактора са основание да се смята, че и по-рядък посев от тази култура може да осигури нормален добив от декар. Обикновено сеитбената норма е 20-24 кг семена на декар при дълбочина на засяване 4-5 см.

Характеристики на Биохумусът
Биторът е органичен материал, получен в резултат на храненето на червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus u Eisenia foetida) с органични остатъци и пълното им превръщане в червееви фекалии. Материал, който е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества и се използва като тор.Той е суха органична, рохкава, дребно гранулирана материя с тъмно кафяв цвят. Червеите се хранят с различни видове животински тор и други органични отпадъци. По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е “Биотор”, най-добрият обогатител на почвата, който осигурява всичко необходимо за растенията.Три са основните аспекти на положителното му действие върху растенията:1. Хранително въздействие на макро- и микроелементи.2. Мелиоративно действие на микроорганизмите върху почвата.3. Биорегулативно действие на хумифицираната органична материя.Биоторът съдържа всичките 16 елемента необходими на растенията в концентриран вид. Запасите на азот, фосфор, калий, магнезий, калций и всички други полезни елементи са много пъти по-високи отколкото в най-богатата почва. Тези хранителни вещества се усвояват лесно от растенията, но се освобождават постепенно, според нуждите им (биоторът осигурява храна за растенията в продължение на 3 до 5 години).Биоторът е най-добрият органичен тор, тъй като съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, хормони добавени към него при храносмилателния процес на червея. Те са много повече, отколкото в оборския тор, да не говорим за неорганичния тор.Особена ценност на биотора придават хуминовите киселини. Хумусът е основен резерв на хранителни вещества, участва в образуването на водоустойчиви агрегати и подобрява водно-въздушния режим на почвите. Частиците на биотора имат овална форма, спомагат за аерацията на почвата, защото не се слепват. С подобряване структурата на почвата, растенията имат възможност да растат бързо и здраво.Биоторът задържа влагата и позволява отличен дренаж на почвата. Ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват. Това позволява по-икономично поливане.Биоторът притежава бактерицидни свойства и създава в почвата условия, затрудняващи развитието на болести. Растенията по-лесно понасят студ и суша. Биоторът не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите.Биоторът се използва като средство за подобряване на растежа и развитието на растенията. В смес с торф води до увеличаване на биомасата на различните зеленчукови култури като: домати, краставици, марули, салати, зеле, тиквички и др. Това се дължи, според редица изследователи на хормоналното действие на Биоторът.При сравнението между растенията с Биотор и растенията, които са засадени само в почва, богата на ауксини, гиберилини и цитокиселини, развитието на биомасата е същото. Растенията имат точно същите характеристики – количеството на хуминовите киселини, съдържащи се във Биоторът имат същото действие като това на гиберелините.Изпражненията на L.rubellus съдържат вещество със същото действие с това на ауксините. Произходът на тези вещества не е установен, но вероятно са продуциирани от различни вируси.Поради молекулярният строеж на хуминовите киселини във Биоторът, наличието на отрицателни заряди и обогатеността им на С и N те оказват благоприятно действие при протичането на химичните, биохимичните, биологичните, физичните и др. процеси в почвате, като по този начин подобряват почвените свойства и обуславят добри условия за развитие на растенията.Институтът по почвознание в Атина и катедрата по Почвознание от Агрономическия факултет на Атинския Държавен университет е установил, че:Биоторът се явява един от най-важните и главни детоксиканти на пестицидите, внасяни в почвата. Той е и добър биологичен детоксикант на замърсени от уранодобива почви и почви замърсени с тежки метали.Образуването на калциево-магнезиеви хумати и алуминиеви хелати с хуминовите киселини от Биоторът води до подобряване структурата на почвата – образува се среднозърнеста и водоустойчива, абсорбират се значителни количества продуктивна Н2О и хранителни вещества, които не се измиват от почвата. 

Източник : AgroNet.bg

Хиляда евро за килограм сирене !!!

Сръбско сирене от магаре - най-скъпото в света

Хиляда евро за килограм сирене. То се произвежда от магарешко мляко в Сърбия и е най-скъпото в света.
Майстори на "златното" сирене са жителите на природния резерват Засавица, на 60 километра западно от Белград.
Районът е известен със своите популации птици и бобри. Отскоро обаче там се отглеждат и магарета, които все по-рядко се виждат по пътищата на западната ни съседка.
Във фермата на резервата живеят 130 магарици. Те се доят по три пъти на ден.
Производителите твърдят, че са единствените в целия свят, които правят сирене от магарешко мляко. Според тях то заслужава цена от 3 и дори 5 хиляди евро за килограм, но ще се предлага на "приемливата" цена от 1000 евро.
Източник : 

КЪЛЦАН ТОРЕН ЧЕРВЕЙ

През последните две години все по-често коментираме кълцането на червеи. Затова ви е известно, че в болшинството страни в Европа (а вече и в България) могат да се купят червеи на килограм. 1кг червеи навън струва около 30 евро. Може да ви се струва скъпичко, но такова количество стръв ще ви стигне и ще ви остане за два пълни дни успешен риболов и за четири-пет дни риболов в тежки условия. Техниката на риболов с използване на червеи получи широко разпространение благодарение на това, че червеите се намират лесно. Когато не е възможно да си купиш червеи на килограм, то не остава друго , освен сам да почнеш да копаеш в камарата с компост или тор, което си е неблагодарна работа, чието единствено преимущество е, че когато след това се прибирате към къщи, никой няма да иска да седне до вас в автобуса. 

Скоро и у нас? 
Някои от вас ще ми възразят, че това си е чисто английска техника и въобще не работи България. Това не е така. Аз винаги доста удачно съм я използвал. Освен това Никола, който всеки месец ходи до Нидерландия за да напише статия с Ян, се връща с голям пакет пресни червеи. И при него винаги има добри резултати от риболова! Така че работата не е вчервеите, а в това, че не винаги може да се събере достаточное количество за да се използва коректно. Ще се повторя, но съм убеден, че скоро тази ситуация с червеите ще се промени и затова и реших да напиша тази обзорна статия ( и вие първи ще бъдете подготвени за настъпващите промени) за подготовката и използването на рязаните червеи. Червеи без проблеми могат да се купят в Белгия, Нидерландия Германия и не виждам причина заради която нашите търговци да не вземат пример от нашите съседи – та това си е чиста търговка печалба. Можете да бъдете уверени, че червеите ще станат доста популярна стръв както сред любителите рибари, така и сред професионалистите. Техниките с използване на червеи и хирономуси много си приличат. Рязаните червеи са относително неподвижни на дъното и ако ги оставите за дълго време в захранката – умират. Освен това често ги смесват със земя за да се направи т.нар. „килим”на дъното. Начините на игра при монтаж с червей на куката са същите като при хирономусите. Само че при рязания червей има едно безспорно преимущество при лов на едра риба и аз смятам че то се крие в отделяния от червеите сок, който е доста привлекателен за рибите. 

Приготвяне 
Червеите се продават в смес с овлажнен торф. Вземете толкова, колкото ви трябват, а останалите оставете на прохладно. Те могат да се съхраняват в този вид няколко месеца. За риболов на канал ще ви стигнат около 250г, докато за лов на река ще ви трябват около 500г червеи. На брега на водоема пресейте червеите. След това имате два варианта: моят приятел Кевин Грей, който често лови на фидер в Англия и в Нидерландия, използвачервеите във вида, който са, лично аз предпочитам да ги измия. Действията са същите като при хирономусите: потопявате ситото във водата, завъртате и го вдигате от водата, след това отново бавно го спускате във водата. Остатъците торф изплуват, червеите остават в ситото. Кевин не мие своите червеи защото смята, че така ще размекне фидерната си захранка и тя ще се разтвори по-рано. Аз уважавам неговото мнение, но продължавам да си мия червеите, дори и при риболов на фидер. Каквото и да е там, следващата стъпка е рязането на червеите. А целта ще ви трябват ножици с шест остриета (колкото и да е странно, те се продават вече и у нас), което доста опростява тази процедура. Нарежете ги на дребни парченца така, че да можете да храните с тях рибата и за да може да отделят повече от привлекателния за рибата сок. Но не режете наведнъж защото могат да се свият. Отначало може да се учудите като видите колко е намалял обемът на вашите червеи. Не се притеснявайте, тази храна има висока хранителна стойност, и не ви трябва кой знае колко за да задържите с нея рибата на едно място . 

Със захранка или без 
На недълбоките места (или поне тези, които не са по-дълбоки от 3 м) е по-добре да храните само с червей без никаква добавка. Начините да се доставят чистите червеи на нужното място не са толкова много : използвайте чашката за захранка. Най-добре е да е прозрачна, за да виждате дали при къпирането вътре не е останало нещо. Рязаните червеиправят на дъното много привлекателен облак и 2-3 чашки ще са достатъчни за да се събере много риба. Подхранете отново с червеи само ако кълването стихне. А ако не кълве, чакайте: няма смисъл да добавяте още червеи, ако рибата не е там. 
Разбира се, такъв начин на подхранване има своите предели на насищане. Вие също може да използвате червеите в отворена хранилка или в големи топки със захранка, например на река. Но нищо не ви пречи все пак да захранвате с чашката за захранка: тогава топката ще се спуска на дъното в много привлекателен за рибата облак червеи. Отначало рибарите използвали за червеите същите смеси, каквито използват с хирономуси и личинки. Но скоро станало ясно, че има два проблема. Вече говорих за първия: парченцата червей бързо губят активност в захранки на основа сухари или каша. Но това е поправимо защото може просто червеите да се добавят малко по малко. Но затова пък вторият проблем е доста сложен: сокът, който отделят в големи количества рязаните червеи , е кисел, което съвсем не се съчетава с неутралните и сладки съставки на традиционната смес за захранка. Затова били разработени специални захранки. Едни от най-популярните са захранките Whizzo (малка английска фирма), в частност, сместа за захранване «predator» и въобще не трябва да ви смущава нарисуваната на етикета щука, това е смес, която специално се използва счервеи. Тя се състои основно от рибно брашно, и има тъмен цвят, както и, признавам, доста рязка неприятна миризма.. Въпреки това, захранката е подходяща не само за лов на костур, но и за платика, лин и шаран. Както вече казах, може да се използва обичайната смес от червеи със земя. Парчетата червеи запазват по-голяма активност в пръстта, отколкото в захранващата смес и отделяният от тях сок също е ефективен. Земята (пръстта) се използва както при класическия риболов: речна пръст за лов в река със силно течение, и обикновена пръст. 
Плувка с дълга антена 
При използване на парче червей на кукичката са много важни маневрите за игра със стръвта, във връзка с което широко разпространение получиха плувки със специфична форма. По-голямата част от тях дойдоха от Италия: те имат тяло с крушовидна форма и дълга антена с удебеление по средата и товароподемност, еквивалентна на съчма №8. По този начин много лесно се утежнява плувката до средата на антената. Играта с монтажа представлява бавни вертикални движения и подръпвания с амплитуда равна на дължината на антената. Друг вид плувка за риболов с червей, точно обратното – има дебела бамбукова антена. Такава плувка се използва в случай, в който са необходими по-изразителни движения на игра със стръвта, например, при лов на костур. Също така има и традиционни плувки за лов на шаран, също с дебела, на по-къса антена. Те повече подхождат за статистически риболов, когато трябва червеят свободно да се движи по дъното. През зимата игровите подръпвания трябва да бъдат много бавни и с малка амплитуда. В този случай аз използвам плувки с метална антена, която почти напълно потопявам, в резултат на което мога да правя странични подръпвания така, че на повърхността да се показва само антенката, а тялото на плувката да остане под водата. 
Към всичко написано в тази статия, ще добавя, че ние с Кевин половувахме на две езера, намиращи се на няколко десетки метра едно от друго. Аз хванах отлични костури, а Кевин – шарани, макар и да използвахме едни и същичервеи и еднакви захранки, което свидетелства за универсалността на тази техника. Ще повторя, че е дна от най-добрите техники за лов на платика и даже на голяма бабушка. Освен това Никола неотдавна ми призна, че преди да почне редовно да използва рязан червей, той никога не е имал такъв добър улов (особено на прекрасни линове). Така че кълцайте торни червеи, ако искате да ловите едри риби. 

Източник : www.ribolovec.com

България е най-големият производител на лавандулово масло в света

България е най-големият производител на лавандулово масло в света, 80% изнасяме

България е най-големият производител на лавандулово масло в света, като над 80 % от продукцията е за износ. Това съобщи пред „Фокус" Веселина Ралчева, председател на асоциация „Биопродукти" и производител на лавандула.

През последните години страната ни е успяла да изпревари лидера в производството на лавандула - Франция. В момента изнасяме лавандулов цвят за Германия, Австрия, Швейцария, дори за САЩ и Япония.

През последните две-три години определено има интерес към лавандулата, тъй като цената на лавандуловото масло доста се е покачила и това е довело до повишаване на цената на лавандуловия цвят. Тази година конвенционалното лавандулово масло се продава навън на цена около 70 - 80 евро на килограм, а биологичното - 90-100 евро на килограм, като тези цени са малко по-ниски от миналогодишните. Тазгодишната реколта от лавандулови насаждения е с около 10% по-ниска от миналата година, но това се отразява на полученото лавандулово масло, каза председателят на „Биопродукти".

Лавандулата е много устойчива култура, която има изисквания към климатичните условия и почвите. Най-подходящите региони за отглеждане на лавандулови насаждения в България са планинските региони – между Средна гора и Стара планина. През последните години са се увеличили
лавандуловите насаждения в Северна България, но добивът от тази част на страната показва, че черноземните почви и климатичните условия там не са особено подходящи, посочи Веселина Ралчева.

Най-важното изискване при оглеждането на лавандула е в периода, когато се прибира реколтата, времето да е горещо, сухо и да няма вятър. Карлово и Казанлък са регионите с най-много лавандулови насаждения в България. Неприятели на лавандулата са молците и скакалците, които унищожават цялата реколта и пречат на биологичното развитие на културата. Преди години се е смятало, че лавандулата се оглежда сравнително лесно по биологични начини без препарати и химични торове, но нашествията от молци и скакалци принуждават собствениците или да ползват скъпите биологични препарати или да се връщат към конвенционалния метод на производство, допълни Веселина Ралчева.

Борбата с вредителите е с препарати, които обаче не са биологично разрешени, а тези, които са разрешени - са много скъпи и производителите са принудени да използват конвенционалния метод на отглеждане.

Източник: bgfermer.bg

Швеция може да поиска боклук от България

Тема с продължение ...

Швеция може да поиска боклук от България, съобщава местно радио. Причината е, че скандинавската страна изпитва недостиг на отпадъци, от които произвежда електроенергия.

Само 4 процента от шведския боклук се складира на сметища. Заради успешната програма за производство на електроенергия от отпадъци, страната започна да внася около 800 000 тона от други страни.

Стокхолм планира да поиска суровина от страни като България, Румъния и Италия, тъй като те нямат ефективна система за преработка на отпадъците и разчитат предимно на сметищата