Качеството на зърното на фуражния ечемик и протеиновото му съдържание зависят в голяма степен от прилаганата система на торене, особено с азот

Качеството на зърното на фуражния ечемик и протеиновото му съдържание зависят в голяма степен от прилаганата система на торене, особено с азот. Необходимите норми торове на ечемика се определят въз основа на извличаните количества хранителни вещества за формиране на единица добив и съдържанието на подвижните им форми (за калия и фосфора) в почвата. Ето защо предварително трябва да се направи почвен анализ за наличните хранителни елементи в почвата. За образуване на 100 кг зърно и съответно количество надземна и подземна биомаса (стъбла, листа и корени) ечемикът извлича 2,5 кг азот, 1,3 кг Р₂О₅ и 2,5 кг К₂О.

Ориентировъчно за 1 декар ечемик се изразходват следните количества торове в активно вещество - 12,5 кг азот и по 8-10 кг фосфор и калий. Употребата на повече азот може да има неблагоприятни последици, тъй като засилва растежните процеси, включително братенето, и може да предизвика полягане на посева с всички неблагоприятни от това последици.

Определените норми фосфорни и калиеви торове се внасят преди основната обработка (предсеитбена оран), а азотните се внасят на два пъти - 1/3 от нормата през есента и 2/3 рано напролет. Ако след започване на активната вегетация се очертаят жълто-зелени ивици, показващи липса на достатъчно азот, извършва се коригиращо подхранване с азот.

Ечемикът се сее от началото до средата на октомври за Северна България и от средата до края на октомври за Южна България. Задължително семената се третират срещу трите вида главни - праховита, мазна и покрита.

Ечемикът се сее на обикновени междуредия - 12-15 см. Посевите се гарнират, добре, когато при грижливо подготвена почва на 1 м² се засяват 400-500 кълняеми семена. При закъсняване със сеитбата и при лоша подготовка на почвата семената се увеличават на 600. Трябва да се знае, че ечемикът брати силно и в голяма степен компенсира намаления брой растения на единица площ. Освен това в по-редки посеви семената му увеличават масата си. Тези два компенсационни фактора са основание да се смята, че и по-рядък посев от тази култура може да осигури нормален добив от декар. Обикновено сеитбената норма е 20-24 кг семена на декар при дълбочина на засяване 4-5 см.

Характеристики на Биохумусът
Биторът е органичен материал, получен в резултат на храненето на червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus u Eisenia foetida) с органични остатъци и пълното им превръщане в червееви фекалии. Материал, който е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества и се използва като тор.Той е суха органична, рохкава, дребно гранулирана материя с тъмно кафяв цвят. Червеите се хранят с различни видове животински тор и други органични отпадъци. По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е “Биотор”, най-добрият обогатител на почвата, който осигурява всичко необходимо за растенията.Три са основните аспекти на положителното му действие върху растенията:1. Хранително въздействие на макро- и микроелементи.2. Мелиоративно действие на микроорганизмите върху почвата.3. Биорегулативно действие на хумифицираната органична материя.Биоторът съдържа всичките 16 елемента необходими на растенията в концентриран вид. Запасите на азот, фосфор, калий, магнезий, калций и всички други полезни елементи са много пъти по-високи отколкото в най-богатата почва. Тези хранителни вещества се усвояват лесно от растенията, но се освобождават постепенно, според нуждите им (биоторът осигурява храна за растенията в продължение на 3 до 5 години).Биоторът е най-добрият органичен тор, тъй като съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, хормони добавени към него при храносмилателния процес на червея. Те са много повече, отколкото в оборския тор, да не говорим за неорганичния тор.Особена ценност на биотора придават хуминовите киселини. Хумусът е основен резерв на хранителни вещества, участва в образуването на водоустойчиви агрегати и подобрява водно-въздушния режим на почвите. Частиците на биотора имат овална форма, спомагат за аерацията на почвата, защото не се слепват. С подобряване структурата на почвата, растенията имат възможност да растат бързо и здраво.Биоторът задържа влагата и позволява отличен дренаж на почвата. Ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват. Това позволява по-икономично поливане.Биоторът притежава бактерицидни свойства и създава в почвата условия, затрудняващи развитието на болести. Растенията по-лесно понасят студ и суша. Биоторът не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите.Биоторът се използва като средство за подобряване на растежа и развитието на растенията. В смес с торф води до увеличаване на биомасата на различните зеленчукови култури като: домати, краставици, марули, салати, зеле, тиквички и др. Това се дължи, според редица изследователи на хормоналното действие на Биоторът.При сравнението между растенията с Биотор и растенията, които са засадени само в почва, богата на ауксини, гиберилини и цитокиселини, развитието на биомасата е същото. Растенията имат точно същите характеристики – количеството на хуминовите киселини, съдържащи се във Биоторът имат същото действие като това на гиберелините.Изпражненията на L.rubellus съдържат вещество със същото действие с това на ауксините. Произходът на тези вещества не е установен, но вероятно са продуциирани от различни вируси.Поради молекулярният строеж на хуминовите киселини във Биоторът, наличието на отрицателни заряди и обогатеността им на С и N те оказват благоприятно действие при протичането на химичните, биохимичните, биологичните, физичните и др. процеси в почвате, като по този начин подобряват почвените свойства и обуславят добри условия за развитие на растенията.Институтът по почвознание в Атина и катедрата по Почвознание от Агрономическия факултет на Атинския Държавен университет е установил, че:Биоторът се явява един от най-важните и главни детоксиканти на пестицидите, внасяни в почвата. Той е и добър биологичен детоксикант на замърсени от уранодобива почви и почви замърсени с тежки метали.Образуването на калциево-магнезиеви хумати и алуминиеви хелати с хуминовите киселини от Биоторът води до подобряване структурата на почвата – образува се среднозърнеста и водоустойчива, абсорбират се значителни количества продуктивна Н2О и хранителни вещества, които не се измиват от почвата. 

Източник : AgroNet.bg

Във Фейсбук ще се проведе дискусия с експерти и практически съвети за изпълнение на проекти по мярка 121 - Модернизиране на земеделските стопанства

На 30.11.2012г. (петък) от 18:00 до 19:00 часа на Фейсбук страницата на Програмата за развитие на селските райони (www.facebook.com/PRSRBG) ще се проведе дискусия с експерти в реално време, в която ще се дадат практически съвети за изпълнението на проекти по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. 
Бенефициентите по мярка 121 ще могат да задават въпроси към експерти, както и да споделят своя опит и трудностите, които срещат при изпълнение на проектите си. На страницата на ПРСР във Фейсбук ще бъде публикуван анонс за събитието, под който ще тече дискусията. Разговорът ще се проведе на „стената“ на ПРСР с цел да бъде видим за всички, които се интересуват от мярката. 

По мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” се подпомагат проекти, които имат за цел подобряване на цялостната дейност и конкурентоспособност на земеделските стопанства чрез модернизиране на производствените условия и въвеждане на нови процеси и технологии, целящи производство на качествени земеделски продукти, подобряване опазването на околната среда и допринасяне за спазването на стандартите на Общността и подобряване на условията в земеделските стопанства, особено по отношение на сигурността и безопасните условия на труд, хигиената и хуманното отношение към животните. Мярката се прилага не териотрията на цялата страна.

Биологичното земеделие в Румъния е във възход

В края на миналата седмица Департамента за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) публикува доклада на селскостопанското аташе към посолството на САЩ в Букурещ за успешното развитие на биологичното земеделие в Румъния. Нещата при съседите явно се развиват добре, щом водещите анализатори обърнаха специално внимание на този пазар.

Според Министерството на земеделието на Румъния, през 2011 г.. площите засети с органични култури в страната са нараснали с респектиращите 7,5 на сто, в сравнение с 2010 г. В оповестените наскоро статистически данни прави впечатление най-вече бързото нарастване на броя на регистрираните производители на биологични продукти в северната ни съседка. През 2010 г. те наброяваха 3 155 души, през 2011 г. числото им нарасна до 10 253. Статистиката показва, че повечето от тях са дребни фермери, които стопанисват от 3 до 20 хектара земеделска земя, отглеждат по 3-5 крави или 50-100 овце. 

Прогнозните данни на Министерството на земеделието демонстрират, че през 2012 г. обработваемите площи за органични земеделски култури ще нараснат с 45 на сто спрямо 2011 г. и ще достигнат 3,38% от общата обработваема земя. Експертите отбелязват, че въпреки този „ограничен процент” Румъния вече влиза в топ 20 на износителите на органични суровини в света с експорт на стойност $257 млн. през 2011 г.

В съответствие с националното законодателство, минимум 95 на сто от състава на румънски биологични храни трябва да бъдат продукти от органично земеделие, които са произведени без използване на каквито и да са химични вещества, като: пестициди, хербициди, фунгициди и други подобни. Биологичното производство се регулира от законодателството на ЕС, а националните органи отговарят за сертифицирането, прилагането и спазването на европейските законови разпоредби. 

Както вече споменахме по-горе, американските експерти са силно впечатлени от факта за бързото нарастване на броя на регистрираните производители на биологични продукти в Румъния. В доклада се отбелязва, че съгласно актуализираните прогнозни данни броят им през 2012 г. ще достигне 26 736, което представлява ръст с 261% спрямо предходната 2011 г. 

В доклада на селскостопанското аташе се отбелязва, че „интересът на румънските потребители към органични храни се увеличава и биологичните продукти разширяват пазарната си ниша за сметка на традиционните хранителни стоки|”. Местното биологично производство включва основно зърнени култури, мед, слънчогледово масло и мляко. „ Основната движеща сила за развитието на биологично производство в Румъния е външното търсене, макар и вътрешното потребление да демонстрира устойчив възходящ тренд”. В момента, Румъния изнася над 80 на сто от произведените биологични продукти и то предимно суровини, такива като маслодайни семена, зърнени храни, мед и горски плодове. 

Бързото развитие на биологичното земеделие в Румъния до голяма степен е резултат на правилната държавна политика. Дребните фермерски стопанства в Румъния са включени в специална програма, като участието им в нея се мотивира от финансовия фактор – субсидиране на биологичното производство, което през 2011 г. възлезе на 3,8 млн. долара, а през 2012 г. ще се увеличи до $5,8 млн. Размерът на субсидиране на отделните фермерски стопанства зависи от обработваемите площи и/или броя на отглежданите животни и варира в доста широк диапазон – от $1 900 до 7 700. 

Поливна система

Червен калифорнийски червеи: Зазимяване и отзимяване

Зазимяването има важно значение, защото от него зависят условията и продуктивността им през зимата. Зазимяваме червеите за да не измръзнат и за да могат те нормално да живеят и да се репродуцират през по-голямата част от есента и зимата.

Ето как да ги зазимите:Леглата се покриват с 20-40 см. тор за изхранване, а върху него слой пресен тор от същия вид. След 10-15 дни процедурата се повтаря. След поставянето на пресния тор леглото се изглажда, след което правилно се заобля и се поставя 10-20 см слой слама или 10 см. сухи листа. Така покритото легло може да издържи до - 15ºС.Обикновенно се смята че всеки градус отрицателна температура трябва да се осигури с 2 см тор.  Може дори да им сложите одеяла върху леглата.В райони където преобладават сухи студове и  температурите са по ниски, се препоръчва покриване с полиетиленово платно, което ще предпази от изсъхване и ще запази вътрещната температура на леглото.  Полиетилена трябва добре да се закрепи като се закопае в земята около леглото. Трябва да се има впредвид, че по този  начин  много се намалява притока на кислород  и се задържат въглероден диоксид, амоняк и др. вредни газове, които биха могли да се повишат до токсичната им концентрация и това да доведе до измиране на червеите.Поради това леглата трябва поне 2 пъти в месеца да се откриват и проветряват и ако е необходимо да се навлажняват.Това се прави в тихо облачно време когато температурата е около 5ºС.Отзимяването става  в края на февруари и тогава тора от покривката ще свършва. Тогава леглата се откриват и продължава нормалното хранене и овлажняване.

Източник на публикацията : http://red-californian-worms.blogspot.com

Некачествен биохумус обърква пазара !!!

Хиляда евро за килограм сирене !!!

Сръбско сирене от магаре - най-скъпото в света

Хиляда евро за килограм сирене. То се произвежда от магарешко мляко в Сърбия и е най-скъпото в света.
Майстори на "златното" сирене са жителите на природния резерват Засавица, на 60 километра западно от Белград.
Районът е известен със своите популации птици и бобри. Отскоро обаче там се отглеждат и магарета, които все по-рядко се виждат по пътищата на западната ни съседка.
Във фермата на резервата живеят 130 магарици. Те се доят по три пъти на ден.
Производителите твърдят, че са единствените в целия свят, които правят сирене от магарешко мляко. Според тях то заслужава цена от 3 и дори 5 хиляди евро за килограм, но ще се предлага на "приемливата" цена от 1000 евро.
Източник : 

Как да използваме Биотор- Биохумус за разсад

Като висококачествен органичен тор биоторът намира широко приложение при всички земеделски култури в биологичното земеделие.Биоторът се използва като:

• Тор пролет и есен,
• За подхранване през вегетационния период,
• Като основа за хранене на растенията при биологичното земеделие,
• Като основа на субстрати за отглеждане на цветя и производство на семена и разсад,
• Като основа на субстрати за вкореняване на резници и други растения,
• За подготовка на различни субстрати за оранжерии.

Следват препоръчителни дозировки. На практика се използват от 100 до 400 литра/дка. Биоторът не изгаря дори и най-слабите растения и може да се употребява и в по-големи количества. Дозировките зависят и от характеристиките на конкретната почва. Поради хигроскопичността и променливостта на теглото биоторът се измерва в литри.Той се използва, както за основно торене, така и за подхранване на всички земеделски култури.

• НАКИСВАНЕ СЕМЕНАТА ПРЕДИ ПОСАЖДАНЕ

150mL биотор се поставят в 1 литър вода, където престояват 12 часа. В разтвора се накисват за 5-6 часа семената, луковиците или картофите за садене.

• РАЗСАД В САКСИИ

Сади се в смес от 1 част биотор и 4 до 5 части почва (по обем, а не по тегло).

• ЗЕЛЕНЧУЦИ, КАРТОФИ, ЯГОДИ И ЕДНОГОДИШНИ ЦВЕТЯ:

Садене: 50 - 150мл биохумус на растение се слагат в гнездото или лехата.Подхранване (при нужда): добавят се 50 - 100мл на растение.

• ПЛОДНИ ДРЪВЧЕТА, ЛОЗЯ, РОЗИ, ХРАСТИ:

Садене: в ямата се добавят 2 - 4 л. биохумус на дръвче; 1 - 2 л. на храст и роза; 0,3 - 0,4 л. на лозова пръчка.Подхранване: през пролетта и есента се поръсват около стеблата 1 - 3 л. на дръвче; 0,5 - 1,5 л. на лоза, роза, храст, след което се окопава.При торене с биохумус се ускорява узряването на плодовете, подобрява се качеството на продукцията, като се увеличава до 40% съдържанието на витамини и белтъчени. Плодовете са по-едри, с по-ярки цветове, подобрени вкусови качества като същевременно се увеличава срока на съхранението им.

• ТРЕВНИ ПЛОЩИ:

Сеене: 150 - 200 мл биохумус на м? се посипват върху площта за сеене, смесва се с горния почвен слой и се посипват семената.Подхранване: посипват се 50 - 150 мл на м? (след косене) и се полива обилно.

• РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗЕМИ:

По 3 л. биохумус на кв.м се смесва с 10 сантиметровия повърхностен слой на почвата.

БИОПИРАТСТВО И БИОПРОЕКТИРАНЕ

Конвенцията на ООН (Организацията на Обединените Нации) за биоразнообразието от 1992 г. нейните цели са: “запазване на биологичното разнообразие; устойчиво използване на неговите компоненти; справедливо и равностойно поделяне на ползите от употребата на генетичните ресурси, където се включва както подходящ достъп до генетичните ресурси, така също и подходящ трансфер на присъщите технологии, като се вземат предвид всички права, произтичащи от тези ресурси и съответните им технологии - и всичко това чрез подходящо влагане на средства в тях.” В Глава 3 по-нататък се поставя условието, че “Държавите притежават суверенното право да експлоатират техните собствени ресурси, следвайки съответната политика по опазване на околната среда.” В Глава 15, параграф 1 се продължава, че “властта върху определянето на достъпа до генетичните ресурси остава на националните правителства и е обект на националните законодателства.” Глава 15, параграф 7 също гарантира принципа на компенсирането (вж. гл. 29). Актовете на биопиратство нарушават принципите, залегнали в този договор. Докато КБР признава суверенитета на страните, притежаващи биологични ресурси, то свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (СТАПИС) (вж. гл. 8) и Директивата за живите патенти на ЕС (вж. гл. 4) позволяват тези ресурси да могат да бъдат открадвани и патентовани от частните компании.

БИОПИРАТСТВО

Биопиратството се отнася до процеси, чрез които правата върху културитe, касаещи генетичните ресурси и познания на местните хора, са премахнати и заменени от монополните права на тези, които експлоатират местните познания и биоразнообразие. То включва още и безпочвени претенции по отношение на новостите и изобретателността в познанието, разгръщащи се от древността насам, и по този начин лишава правоприемниците на оригинала от изконното право да получат полагащия им се дял от местния и глобалния пазар.

СТРАНА - ПРИМЕР СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ Биопиратството не се отнася само до развиващите се страни. Ако се върнем назад ще си спомним, че Хофман Ларош (СН) патентова топло-устойчив ензим, открит в гейзер, намиращ се в Йелоустоунския Национален Парк. Този ензим е жизнено важен за ДНК-репликацията и донесе на компанията $ 100 милиона, а на Йелоустоун – нищо. Отново биопроспектирането на федерална земя бе в новините през май 1999 г., когато бе разкрито, че Дайвърса Кроп (САЩ) е направила сделка с Парк сървис (обслужване на парковете) за изучаването на нейните гейзери по отношение на търговско ценни микроби. На парка трябваше да се заплатят $ 100 000 за период от 5 г. плюс 10 % авторски права. Възнаграждение по-добро от всичко, което индианците някога са успявали да получат, но все пак въпросите за законността, правата и това, кой всъщност е облагодетелствуваният останаха определено открити. Един съдия от САЩ сега е постановил, че реализацията на сделката трябва да бъде отсрочена в зависимост от оценката на рисковете за околната среда.

Това всъщност е патентоването, което става всеки ден и което изненадва повечето хора. Но дори и когато дадена общност има определена представа за глобалния пазар на нейните биологични ресурси, то цената на националното и интернационалното патентоване е твърде висока за тях. За да се заведе даден международен патент като такъв, цената трябва да е към $1 милион, докато за да бъде патентована коя да е форма на живота в САЩ би трябвало само да се покаже изолирането на даден ген и да се класифицират неговите качества. Директивата на ЕС за живите патенти дори насърчава биопиратството като отрича принципа за “съгласие след предварително информиране” и не включва изискването взетите образци да са добити по легален път или дори да бъде обнародвана информация за оригиналите. Например, Бразилия оценява загубите си от биопиратство на $9 милиона годишно.

Биопроспектирането е малко по-законна форма на биопиратство и все още може да се каже още един пример, при който Северът обира плодовете, получени като резултат от ресурсите на Юга. Биопроспекторите, както и биопиратите, минират джунглите и други територии, където има представителни образци на флората и фауната, сприятелявайки се с местните лечители често без дори да споменат на тези хора, които им дават нещо, че възнамеряват да патентоват даден основен хранителен продукт и след това да им го препродават обратно. Резултатите доста често показват, че синтезирани продукти, масово произвеждани от Севера чрез използване познанията и материалите на Юга, рушат местните икономики на Юга. Примери за това са гумата и инсулинът. Пазарът за оригиналните и натурални продукти от развиващите се страни изчезва и същите тези страни не получават нищо от откраднатото или употребено от Севера познание (вж. гл. 10). Не е никак трудно да бъде транспортирана ДНК-проба в какъвто и да е широко употребяван ръчен багаж. В момента съществува твърде занижен или дори никакъв граничен контрол по отношение на пренасянето на биологични образци-проби, а пък неуспехът на преговорите за Протокола за биобезопасността в Колумбия от 1999 г. задълбочи още повече и без това съществуващите в това отношение трудности. (вж. гл. 7). Не е само факта, че оригиналните “притежатели” на семена не само трябваше да започнат да откупуват обратно техните семена от ТНК, но също така не успяха да извлекат никаква полза от собственото си познание. Представете си портокалов сок, който се “отглежда” в големи цистерни, което би означавало, че на феремерите, които произвеждат портокали няма за какво да се плаща повече. В допълнение, приливът на познания и “зелено злато” доведоха до стъпкването на естествените резервати и протектираните територии.

Кликни върху картинката за по-голям размер

СТРАНА – ПРИМЕР ИНДИЯ и ШРИ ЛАНКА Изследователството с цел “биоколониализъм” е глобално, но като че ли Индия се очертава да е най-тежкият случай до сега с 22 вече незаконно патентовани растения от чуждестранни фирми, където се включват нар, индийско цариградско грозде (използвано за лечение на кашлица, астма, жълтеница и рани), горчица (използвана при бронхиални и ревматични оплаквания), “haidi” и “amaltas” (растения от Индия). През 1996 г. Сабинса Пискатъуей (САЩ) патентова Индийския черен пипер и изключителните права върху екстрактите от него. През 1997 г. В. Р. Грейс патентова Индийските дървeта - “turmeric” “neem” (познати с пестицидни, анти-бактериални, дерматологични и други качества). Въпреки това, през 1999 г. едно разтърсващо дело отне разрешението за патент върху маслото от “neem”-дървото въз основа на това, че противогъбните качества на дървото са “познати от векове и широко се ползват в Индийските селски територии.” (а) През 1998 г. Райс Тек (САЩ) патентова басматския ориз. По- късно пак Райс Тек също патентова и жасминовия ориз, който е основна култура за 5 милиона бедни феремери. Басматският ориз е култура, отглеждана в Индия с цел износ, възлизащ на половин милион тона през 1997 г. Несле Индия понастоящем желае производствени патенти за растително “pulao”, полусварен ориз и полуприготвени житни зърна. Адвокатът, занимаващ се с проблемите на околната среда – Джагът Гунауардене казва: “ Въпреки че в закона е упоменато, че даден патент може да се получи само ако едно изобретение е ценно от икономическа гледна точка и е създадено чрез определена методология, то повечето мултинационални компании са добили по някакъв начин патенти за продукти, използвани в нашите страни от хилядолетия.” (б)

Институтът Розлин (Шотландия), известен с овцата - клонираната овца “Доли” ( вж. гл. 24), кандидатствува за патент върху “bos indicus,” - общо название за Индийските крави. Въпреки това, Институтът се интересува по-особено от една от нейните разновидности, а именно “вехур”-кравата. “Вехур” – кравата е почти на изчезване, но от хилядолетия тя се свързва с Хинду – митологията. Интересът на Розлин е обаче заради това, че тя е способна да яде по-малко храна и да дава повече мляко, което в същото време е и по-богато на мазнини. През юли 1999 г. един патент, който се основава на три билки, познати на индийците от много отдавна с анти-диабетните си качества, бе иззет от Кромак Рисърч (САЩ) като комплекс от горчива кратуна, патладжан и джамун (плодът на розовото дърво). Суман Сахай от Ген – кампанията казва: “Американците крадат от нас безнаказано и лишават индийците от това, което е по право тяхно. Това е същото като да откраднеш формулата на Кока-Кола и да офейкаш с нея.” (в) Древната система на медицина - аюрведа, която широко се практикува в Азия, максимално използва естествените медицински растения. Нейното познание се пази много ревниво в тайна, но тя също е под заплахата на биопиратите. Ползата от аюрведа–медицината включва материали, които идват от местни източници, което би било евтино за патентоване. Въпреки това, положението бързо се променя с идването на фирми от САЩ, ЕС и Япония на такива места като Шри Ланка, които крадат местните растения и ги патентоват след това в чужбина. Четиридесет процента от западните фармацевтични продукти съдържат азиатски растителни екстракти, което не носи никаква полза за страните – първоизточници на тези продукти. Например, “салацил ретикулата,” растение употребявано за контролиране на диабета при системата на аюрведа, бе патентовано през 1997 г. от японска фирма посредством американското общество на химиците. Съществуват закони в Шри Ланка, които забраняват износа на медицински растения и техните екстракти, но това по никакъв начин не успява да възпре биопиратството.

ПОЗНАТАТА КООПЕРАЦИЯ МЕЖДУ АГЕНЦИИТЕ НА ООН, КОИТО СА ОТГОВОРНИ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО

Намиращият се в Сирия Международен център за земеделски изследвания на сухите територии (МЦЗИСТ) е също виновен поради лошото интерпретиране на неговите пълномощия по отношение на растителната гермоплазма, които той притежава като надзорен орган в рамките на ООН. Той е позволил на редица австралийски институти да кандидатствуват за различни форми на растителни патенти върху разновидности, познати като права на отглеждащите растение, които центърът държи в рамките на едно съглашение за надзор с Организацията за храни и земеделие при ООН. Тръст- съглашението, подписано през 1994 г. наложи забрана, особено на МЦЗИСТ и неговите центрове - посестрими, да разрешават изявата на каквато и да е претенция върху която и да е форма на гермоплазмата. И още, през 1995 г. МЦЗИСТ подписа редица съглашения с австралийски институти и агро-бизнес компании, осъществявайки претенцията им за монополистичен контрол върху растения и разновидности-семена.

БИОПИРАТСТВО И БИОПРОЕКТИРАНЕ НА ЧОВЕШКИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ

Проектите за генетично инжениране на хора също напредват, включвайки качествата на различни местни групи, например тяхната естествена резистентност спрямо определени заболявания. Вземат се кръвни проби, които после се ползват за производство на лекарства, понякога без да е взето съгласието (след предварително осведомяване) на донорите, а самите те получават определено малка или никаква полза или печалба от същите тези продукти. Когато Джон Мур от Сиатъл САЩ отиде при д-р Голди за операция на неговия далак, докторът откри важни стимулиращи протеини в неговата кръв. Голди патентова тези “Мо-линия”-протеини, продаде ги на швейцарска фирма и сложи в джоба си $ 15 милиона от $ 3-те милиарда продажби. Мур никога не е давал съгласието си за това, а на всичко отгоре съдът намери, че той няма никакви права за собственост върху тъканите на собственото си тяло. Д-р Спенсър Уелс и неговите колеги планират да последват т.н. Силк Роуд (Сребърен Път) и да съберат ДНК-проби от хора от Централна Азия, за които преди се считаше, че това е невъзможно да стане. Университетът Станфорд (САЩ) планира да събере кръвни проби от 5000 отчетливо различни в езиково отношение популации, за да реализира това, което критиците означават като “вампирски проект.” Също така един бивш професор от Харвард положи основите на фондация deCode Genetics Ltd. и успя да се сдобие със записи за здравето от Исландия, а също така и с тъканни проби, датиращи от преди няколко десетилетия. Той замисля да използва тези записи от тази популация с висока степен на хомогенност, за да разкрие причи-ните за някои наследствени болести заедно с корпорацията Хофман - ЛаРош. Някои от живеещите там хора се страхуват, че осигурителните компании ще използуват техните семейни тайни срещу самите тях и че, като хора отдалече, те са били експлоатирани заради тяхната ДНК. Една общност от Венецуела може би държи в себе си тайната на болестта на Хънтингтън, а островитяните от Тристан да Куня в Южна Африка са били използвани при изследването на астмата. Въпреки това някои нации и общности започват да действуват.

ОПИТИТЕ ПРИ РЕГУЛИРАНЕТО

През април 1999 г. Организацията за Африканското Единство (ОАЕ) излезе със законопроект, опитвайки се да хармонизира африканското законодателство за биопроектирането. Тя се обърна към своите членове с молба да зачетат такова законодателство, което да отказва да признае който да е патент върху лекарство, получено от натурални продукти, открити в Африка, докато самата тя не признае “собствеността” и приноса на съответните общности за новосъздадения продукт. В модела на законодателството, изготвен от съответния за това комитет на ОАЕ се заявява, че собствеността върху новите комплекси от различни съставки трябва да е на местните общности за “всички времена и във вечността” и призовава държавите да развиват такива закони, които да гарантират точно такава собственост. Това е ясно предизвикателство към СТПИС (Свързаните с Търговията Права върху Интелектуалната Собственост), които според ОАЕ нарушават КБР. КБР превръща “одобрението и въвличането” на местните хора в предварително условие за развиването на даден продукт на основата на естествено срещаните в него съединения. “Основаващият се на СТО подход всъщност е хищнически спрямо природата и върви срещу стремежите на общностите, които са всъщност новаторите на първо място що се касае до биоразнообразието тъй необходимо за оцеляването на планетата.”

- RAFI, GRAIN

Източник : "Книга за зелето и кралете"

Препратка към съдържанието на книгата

                                                          

Къде се намира "Ферма за биотор и червен калифорнийски червей"

 

Брестак е село в Североизточна България. То се намира в община Вълчи дол, Варненска област. Името му до 1934 година е Караагач

Село Брестак се намира на 46 километра от гр. Варна.

В народните предания се говори, че село Брестак (Караагач) е основано на това си място в турско време. През годините с. Брестак е растяло от центъра, към периферията си концентрично, като през 1956г. то вече има 2526 жители и 509 къщи. С настъпването на демографските и миграционни процеси след 1960г. броят на жителите му прогресивно намалява. Сега вече те са под 1000 но въпреки това с.Брестак си остава най-старото и най-голямото село в района на община Вълчи дол. Хората на с. Брестак, живели през годините в него са били предимно земеделци, животновъди и занаятчии.

Вижте Биоферма с.Брестак на по-голяма карта

За Въпроси относно :

• Размножителен материал от червен калифорнийски червей
• Биохумус - Биотор произведен от червен калифорнийски червей
• Изграждане на нови Екоферми за биохумус

Може да се свържите с нас на телефони :

0887/262-204 Йордан Дянков
0885/711-213 Диан Дянков
0883/301-144 Филип Василев

Е-mail адрес : 
biotorove@abv.bg


Социални мрежи :

КЪЛЦАН ТОРЕН ЧЕРВЕЙ

През последните две години все по-често коментираме кълцането на червеи. Затова ви е известно, че в болшинството страни в Европа (а вече и в България) могат да се купят червеи на килограм. 1кг червеи навън струва около 30 евро. Може да ви се струва скъпичко, но такова количество стръв ще ви стигне и ще ви остане за два пълни дни успешен риболов и за четири-пет дни риболов в тежки условия. Техниката на риболов с използване на червеи получи широко разпространение благодарение на това, че червеите се намират лесно. Когато не е възможно да си купиш червеи на килограм, то не остава друго , освен сам да почнеш да копаеш в камарата с компост или тор, което си е неблагодарна работа, чието единствено преимущество е, че когато след това се прибирате към къщи, никой няма да иска да седне до вас в автобуса. 

Скоро и у нас? 
Някои от вас ще ми възразят, че това си е чисто английска техника и въобще не работи България. Това не е така. Аз винаги доста удачно съм я използвал. Освен това Никола, който всеки месец ходи до Нидерландия за да напише статия с Ян, се връща с голям пакет пресни червеи. И при него винаги има добри резултати от риболова! Така че работата не е вчервеите, а в това, че не винаги може да се събере достаточное количество за да се използва коректно. Ще се повторя, но съм убеден, че скоро тази ситуация с червеите ще се промени и затова и реших да напиша тази обзорна статия ( и вие първи ще бъдете подготвени за настъпващите промени) за подготовката и използването на рязаните червеи. Червеи без проблеми могат да се купят в Белгия, Нидерландия Германия и не виждам причина заради която нашите търговци да не вземат пример от нашите съседи – та това си е чиста търговка печалба. Можете да бъдете уверени, че червеите ще станат доста популярна стръв както сред любителите рибари, така и сред професионалистите. Техниките с използване на червеи и хирономуси много си приличат. Рязаните червеи са относително неподвижни на дъното и ако ги оставите за дълго време в захранката – умират. Освен това често ги смесват със земя за да се направи т.нар. „килим”на дъното. Начините на игра при монтаж с червей на куката са същите като при хирономусите. Само че при рязания червей има едно безспорно преимущество при лов на едра риба и аз смятам че то се крие в отделяния от червеите сок, който е доста привлекателен за рибите. 

Приготвяне 
Червеите се продават в смес с овлажнен торф. Вземете толкова, колкото ви трябват, а останалите оставете на прохладно. Те могат да се съхраняват в този вид няколко месеца. За риболов на канал ще ви стигнат около 250г, докато за лов на река ще ви трябват около 500г червеи. На брега на водоема пресейте червеите. След това имате два варианта: моят приятел Кевин Грей, който често лови на фидер в Англия и в Нидерландия, използвачервеите във вида, който са, лично аз предпочитам да ги измия. Действията са същите като при хирономусите: потопявате ситото във водата, завъртате и го вдигате от водата, след това отново бавно го спускате във водата. Остатъците торф изплуват, червеите остават в ситото. Кевин не мие своите червеи защото смята, че така ще размекне фидерната си захранка и тя ще се разтвори по-рано. Аз уважавам неговото мнение, но продължавам да си мия червеите, дори и при риболов на фидер. Каквото и да е там, следващата стъпка е рязането на червеите. А целта ще ви трябват ножици с шест остриета (колкото и да е странно, те се продават вече и у нас), което доста опростява тази процедура. Нарежете ги на дребни парченца така, че да можете да храните с тях рибата и за да може да отделят повече от привлекателния за рибата сок. Но не режете наведнъж защото могат да се свият. Отначало може да се учудите като видите колко е намалял обемът на вашите червеи. Не се притеснявайте, тази храна има висока хранителна стойност, и не ви трябва кой знае колко за да задържите с нея рибата на едно място . 

Със захранка или без 
На недълбоките места (или поне тези, които не са по-дълбоки от 3 м) е по-добре да храните само с червей без никаква добавка. Начините да се доставят чистите червеи на нужното място не са толкова много : използвайте чашката за захранка. Най-добре е да е прозрачна, за да виждате дали при къпирането вътре не е останало нещо. Рязаните червеиправят на дъното много привлекателен облак и 2-3 чашки ще са достатъчни за да се събере много риба. Подхранете отново с червеи само ако кълването стихне. А ако не кълве, чакайте: няма смисъл да добавяте още червеи, ако рибата не е там. 
Разбира се, такъв начин на подхранване има своите предели на насищане. Вие също може да използвате червеите в отворена хранилка или в големи топки със захранка, например на река. Но нищо не ви пречи все пак да захранвате с чашката за захранка: тогава топката ще се спуска на дъното в много привлекателен за рибата облак червеи. Отначало рибарите използвали за червеите същите смеси, каквито използват с хирономуси и личинки. Но скоро станало ясно, че има два проблема. Вече говорих за първия: парченцата червей бързо губят активност в захранки на основа сухари или каша. Но това е поправимо защото може просто червеите да се добавят малко по малко. Но затова пък вторият проблем е доста сложен: сокът, който отделят в големи количества рязаните червеи , е кисел, което съвсем не се съчетава с неутралните и сладки съставки на традиционната смес за захранка. Затова били разработени специални захранки. Едни от най-популярните са захранките Whizzo (малка английска фирма), в частност, сместа за захранване «predator» и въобще не трябва да ви смущава нарисуваната на етикета щука, това е смес, която специално се използва счервеи. Тя се състои основно от рибно брашно, и има тъмен цвят, както и, признавам, доста рязка неприятна миризма.. Въпреки това, захранката е подходяща не само за лов на костур, но и за платика, лин и шаран. Както вече казах, може да се използва обичайната смес от червеи със земя. Парчетата червеи запазват по-голяма активност в пръстта, отколкото в захранващата смес и отделяният от тях сок също е ефективен. Земята (пръстта) се използва както при класическия риболов: речна пръст за лов в река със силно течение, и обикновена пръст. 
Плувка с дълга антена 
При използване на парче червей на кукичката са много важни маневрите за игра със стръвта, във връзка с което широко разпространение получиха плувки със специфична форма. По-голямата част от тях дойдоха от Италия: те имат тяло с крушовидна форма и дълга антена с удебеление по средата и товароподемност, еквивалентна на съчма №8. По този начин много лесно се утежнява плувката до средата на антената. Играта с монтажа представлява бавни вертикални движения и подръпвания с амплитуда равна на дължината на антената. Друг вид плувка за риболов с червей, точно обратното – има дебела бамбукова антена. Такава плувка се използва в случай, в който са необходими по-изразителни движения на игра със стръвта, например, при лов на костур. Също така има и традиционни плувки за лов на шаран, също с дебела, на по-къса антена. Те повече подхождат за статистически риболов, когато трябва червеят свободно да се движи по дъното. През зимата игровите подръпвания трябва да бъдат много бавни и с малка амплитуда. В този случай аз използвам плувки с метална антена, която почти напълно потопявам, в резултат на което мога да правя странични подръпвания така, че на повърхността да се показва само антенката, а тялото на плувката да остане под водата. 
Към всичко написано в тази статия, ще добавя, че ние с Кевин половувахме на две езера, намиращи се на няколко десетки метра едно от друго. Аз хванах отлични костури, а Кевин – шарани, макар и да използвахме едни и същичервеи и еднакви захранки, което свидетелства за универсалността на тази техника. Ще повторя, че е дна от най-добрите техники за лов на платика и даже на голяма бабушка. Освен това Никола неотдавна ми призна, че преди да почне редовно да използва рязан червей, той никога не е имал такъв добър улов (особено на прекрасни линове). Така че кълцайте торни червеи, ако искате да ловите едри риби. 

Източник : www.ribolovec.com

5 ползи от компоста

Компостирането е процес, при който органичните отпадъци се разрушават по естествен начин в богата на хранителни вещества почва, която след това може да се използва за отглеждането на нови органични материи, но, ако идеята за компостиране ви кара да си представяте миризливи купчини боклук, които бавно се разграждат в градината ви, трябва да си прочистите съзнанието! За един сериозен градинар например приготвянето на компост предизвиква в главата му картини за здрави и изобилни дървета, домати с размера на грейпфрут и розови храсти, достойни за кралския двор.

Наторяването с органична тор не е само полезно за човека, който използва компоста, но допринася и с много ползи за околната среда.

Органичната тор ограничава вредните емисии парникови газове
Когато органичните отпадъци се отнесат на бунището, те не могат да се разложат ефективно и произвеждат метан, който е вреден парников газ. Превръщането на тези органични материали в тор ограничава емисиите от метан, произвеждани в бунищата. Голямото количество метанов газ в атмосферата допринася за глобалното затопляне.

Органичната тор подобрява качеството на почвата
Наторяването с органична тор доказано възстановява бедната почва като подтиква производството на полезни микроорганизми (най-вече бактерии и гъбички), които разрушават органичната материя и я превръщат в хумус. Хумусът помага за запазването на влагата и естествено повишава съдържанието на хранителни вещества в почвата. В резултат на това, храните, отгледани в наторена с органична тор почва доказано съдържат също повече хранителни вещества и са по-полезни за ядене.

Органичната тор помага за пречистването на замърсените почви
Процесът по наторяване доказано абсорбира неприятните миризми и преработва летливите органични съставки като ферментиралите горива и експлозиви. В някои случаи консервиращите дърветата средства, пестицидите и хлорираните и нехлорираните въглеводороди в замърсените почви биват унищожени от процеса на наторяванес органична тор.

Органичната тор помага за контролирането на ерозията
Органичната тор доказано предпазва от ерозия насипите и откосите, които се намират до реки и езера, и намалява загубата на тревните площи в крайпътните зони, склоновете, голф игрищата и игрищата. Представете си футболен сезон без тревни площи!

Органичната тор ви печели и пести пари
Водата вече не е никак евтина, а наторената с органична тор почва намалява консумацията на вода от страна на растенията. Наторяването може да ограничи и заболяванията и вредителите по растенията като по този начин понижава нуждата от скъпи химикали и изкуствени торове. По-голямото производство на селскостопански посеви се равнява на повече продукция за продажба и наторяването с органична тор осигурява по-евтина алтернатива на конвенционалните начини за пречистване на замърсените почви, което спестява пари на данъкоплатците.

Компостиране

Компостирането е естествен екзотермичен процес, представляващ контролирано разграждане на органични материали чрезаеробен или анаеробен биологичен процес, в резултат на който се получава хумусоподобен материал, наречен компост (от латински componere - събирам заедно), в някои случаи наричан биотор.

Основни принципи

Определяне на проблема

Независимо от избраната технология, успешното компостиране се характеризира от едни и същи основни принципи. Разбирането на тези принципи ще гарантира успешното управление на компостирането и получаването на краен продукт с високо качество.

Ключови концепции

Разграждането на органичните материали става с участието на много микроорганизми. Управлението на процеса на компостиране за постигане на върхова ефективност може да се разглежда като предоставяне на всичко необходимо за живота на огромното количество миниатюрни работници. Техните жизнени нужди включват:

• благоприятно съотношение въглерод:азот
• достатъчна влажност
• адекватно количество кислород

Съотношение въглерод:азот (C:N)

Всички органични материали съдържат въглерод, а много от тях съдържат и различно количество азот. В процеса на компостиране, микробите се нуждаят от азот, за да разградят материалите с високо съдържание на въглерод. Балансът, или съотношението, между тези два елемента в сместа е важно:

• Високо съдържание на въглерод, малко азот (т.е. много високо съотношение C:N) – без адекватно количество азот, микробите са лишени от инструментариума си да разграждат въглеродните съединения. Процесът много ще се забави.
• Високо съдържание на азот, ниско съдържание на въглерод (т.е. много ниско съотношение C:N) – ако има повече азот, отколкото микробите се нуждаят за разграждане на въглеродните съединения, наличният въглерод може лесно да се отдели под формата на амоняк в атмосфератa.

За да поддържате скоростта на процеса добра и да не губите ценен азот, вашата смес трябва да предоставя на микробите правилния баланс на въглерод и азот.

Влага

Влагата е жизнено важна за всеки жив организъм. Повечето микроорганизми са много чувствителни към този фактор в своята околна среда. Когато влажността на активно компостираната смес падне до 35-40% (където водата съставлява 35-40% от общото тегло), скоростта на разграждане се забавя значително тъй като микробите не могат добре да осъществяват метаболитната си дейност. При влажност по-ниска от 30%, метаболитните процеси спират. (Ето защо сухият компост не може да се счита за готов просто защото той не изпуска вече топлина; ако изпускането на топлина се използва като показател за постигане на зрялост на компоста, материалът трябва да има благоприятна за активността на микробите влажност). От друга страна, прекалено високата влажност може бързо да доведе до анаеробни условия, когато водата запълни всички малки пространства в сместа. Така не остава място за въздух, условие, което не е благоприятно за микроорганизмите, които се нуждаят от кислород (наричани аеробни микроорганизми). В същото време, се създават идеални условия за микроорганизми, които не се нуждаят от кислород (анаеробни микроорганизми). Процесът на разграждане, който тези микроорганизми използват е различен и може да доведе до наличие на неприятни миризми. Горната граница на влажност, която осигурява необходимите условия за ефективно компостиране варира според различните компостни материали. Това различие се базира на размера и структурата на частиците, тъй като това има отношение към тяхната порьозност, способността им да поемат и задържат вода. За повечето компостни смеси се препоръчва 55-60% като начална горна граница за компостиране. Рецептите за компостиране обичайно започват при тази висока влажност, тъй като материалите имат склонност да изсъхват в напредването на процеса на компостиране: топлината генерирана от дейността на микробите довежда до изпаряване на водата.

За да изчислите началната влажност на вашата рецепта, е важно да знаете влажността на всяка съставка, която влагате за компостиране. Това може да се измери като се измери известно количество материал преди и след изсъхването му. Важно е да се уверите, че пробата, която сте взели е представителна за цялото компостирано количество – вземете проба от вътрешността, а не от външната страна на компоста, където материалът е изсъхнал или вземете проба непосредствено след като материалът е размесен. Влажността на входящите компостни материали ще помогне да определите правилните пропорции между съставките на компоста. Балансирането на влажността и съотношението C:N във вашата смес ще помогне да се уверите, че вашият материал ще се разгражди успешно.

Кислород

Аеробното разграждане, при което микроорганизмите имат достъп до достатъчно кислород, за да посрещнат нуждите си, е предпочитаният метод за компостиране. Когато няма достатъчно кислород, условията благоприятстват развитието на анаеробните бактерии – това води до по-малко ефикасен процес и изпускането на нежелани миризми. Ето защо съдържанието на влага и наличието на кислород са взаимно обвързани: въпреки че микроорганизмите се нуждаят от влага, в прекалено овлажнения и тежък материал няма да има място между частиците за проникване на въздух.

В зависимост от метода на компостиране, който сте избрали, можете да използвате разнообразни практики, за да осигурите достатъчно кислород на микробите в компостния си материал:

• Купове или бразди, които няма да се преобръщат по време на компостирането могат да се построят, така че да се максимизира движението на въздушния поток през материала, като се използват пасивни или активни форми на аерация;
• Преобръщането на материала го разрохква и позволява на въздуха да навлиза по-лесно в купа.

  Методи на компостиране

  
  

  Компостиране с червеи (вермикомпостиране)

  При този метод се използват различни видове червеи, употребяващи за храна разнообразни органични отпадъчни продукти. Много ефективен и предпочитан за отглеждане е червеният калифорнийски червей (Lumbricus rubellus). Използват се също и Eisenia foetida, Eisenia andrei, Eisenia hortensis, Enchytraeus buchholzi и др. Полученият продукт се нарича вермикомпост.

  
  

  Източник : Wikipedia