Търсене в този блог

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Условия за отглеждане на червеите


Условия за отглеждане на червеите

 

При отглеждане на Червеният Калифорнийски червей трябва да бъдат поддържани определени условия за развитие от които по-важни са: температура, влага, киселиност, светлина и др.
  • Температура
    Най-добрата температура за развитие и активност на червеите е 20 градуса Целзий. Критична за тях е температурата над 33 градуса, при която умират. През зимния период червеите в леглата се защитават от ниските температури с пoлaгане на дебел слой оборски тор, който достига до 50 см.
  • Влажност
    Най-оптималната влажност за активност на червите е 65- 70 %. За това леглата ежедневно се навлажняват в зависимост от климатичните условия. Ако органичната материя изсъхне то тогава те напускат леглото и преминават в почвата, при което трайно се загубват от лехите. Прекалено голямата влага също не е добре. Трябва да се проверява и най- долния слой да не е прогизнал и дали има добро отичане на леглата. Задължителна проверка се прави и след продължителен дъжд. Не трябва да се допуска в леглата да се задържа вода и да се образуват ЛОКВИ, т.к. червеите ще загинат.
  • Киселиност
    Oрганичната материя която служи за храна на червеите трябва да има неутрална реакция. Когато е кисела червеите напускат леглото или умират. За измерване на рН и температурата производителят трябва да разполага с уреди по всяко време.
  • Светлина
    Светлината е вредна за червеите, особено ултравиолетовите лъчи. В тази връзка е желателно леглата да се покриват или отглеждането да става в закрити помещения.

Разделяне на леглата с Червен Калифорнийски червей

При отпимални условия след 3 месеца броят на червеите в леглото нараства двойно.
Разделянето се прави по следния начин:
Леглото се захранва с 5 см органичен тор. За период от 2 до 5 дни червеите от долния слой преминават в новия. Рано сутрин захранката се вдига от старото легло и се прехвърля в предварително подготвената нова леха, където вече има поставена органична материя с дебелина 10 см. Това се повтаря два пъти.

петък, 4 януари 2013 г.

Ерозия, причинена от неправилно използване на торове и продукти за растителна защитата

Ролята на ерозията като фактор на замърсяването на околната среда особено много нарасна през последното десетилетие, във връзка с неправилното използване на минералните торове и препаратите за растителна защита. В раезултат на използване на неорганични вещества повърхностния отток от селскостопанските площи все повече се насища с остатъчни продукти от минерални торове и пестициди (инсектициди, фунгициди, хербициди). При движението си той замърсява площи и водни басейии, които не са били обект на селскостопанска химизация, или става вторично замърсяване с отлагане на транспортираните от него наноси. Многостранната негативна роля на ерозията в замърсяването произтича от това, че по-голямата част от наносите в повърхностно-отточните води идват от площната ерозия, чийто обект са преди всичко селскостопанските площи. От изследвания в САЩ от Hauway, J. и др. автори върху 157 водосбора е установено, че 70% от наносите са резултат от площната ерозия и само 10% от ровинната. По изследвания на Ончев, Н. и др. автори на територията на България (където над 70% от обработваемите земи са подложени на ерозия), делът на оттока от селскостопанския фонд също е значителен, като е наситен с вещества (във вид на разтвори и суспензии). Във всеки литър повърхностен отток от обработваемите земи се съдържа средно над 15 г ситнозем, около 1,5 г хумус, от 0,100 до 0,250 г азот, от 0,040 до 0,10 г фосфор и от 1,3 до 4 г калий. За размера на замърсяванията на околната среда чрез ерозията способства голямата интензивност на водноерозионните процеси у нас, които са едни от най-интензивните в Европа. Значението на ерозията като фактор на замърсяването и баланса на хранителните вещесвта в почвата се засилва и от селективността на водноерозионните процеси при площната ерозия. Изследванията върху химизма и физичните особености на течния и твърдия отток показват, че количеството на някои основни почвени компоненти, като хумуса, фината част от ситнозема, азота и в много случаи фосфора и калия, е значително по-голямо в оттока, отколкото в почвата, от която тези компоненти произлизат.

 Колкото почвите са по-бедни на основните компоненти (хумус, глинести частици и хранителни елементи), толкова по-интензивно се поддават на ерозия. За замърсяващата роля на повърхностния отток от водната ерозия от много голямо значение е и степента на наситеност на оттока с разтворени във вода вещества. Основно внимание в тази насока се обръща на съдържанието на разтворения във вода азот (и по-специално на нитратния азот) и фосфор. Обогатяването на ерозионния отток с елементи от вредни концентрации на хората и животните, създава условия за протичане и на токсични микробиологични процеси във водоемите. Много по-близки до вредните са концентарациите на нитратите и фосфора в оттока от селскостопанските дворове на животновъдните ферми и угоителните стопанства. Поради това насочването на отточните води от оборите и стопанските дворове трябва да бъде предшествано от обезвреждането и разреждане до допустимите от здравно-хигиенните и агрохимическата наука норми. Основните мероприятия за ограничаване ролята на водната ерозия в замърсяванията са тези, които ограничават формирането на повърхностния отток, или регулират неговото движение и локализиране. Към тях се отнасят всички мероприятия на противоерозионната агротехника. Тук се отнасят преди всичко контурната обработка на почвата и сеитбата на културите, оттокозадържащото браздуване, минималните и мулчиращи почвообработки, противоерозионните сеитбообръщения, тревните буферни пояси и поясното редуване на културите, междинните култури и др. Много ефективно в това отношение е и самото торене, което способства за формиране на по-голям и по-плътен растителен покрив върху почвената повърхност и по-голямо количество на следжътвени и вътрепочвени органични остатъци, които силно ограничават количеството на повърхностния отток. При повечето селскостопански култури торенето намалява ерозионния отток 2-3 пъти повече в сравнение с неторените площи. В същата посока влияят и всички други мероприятия, които повишават плодородието и подобряват физичните свойства на почвата.
Източник : 








Като висококачествен органичен тор биоторът намира широко приложение при всички земеделски култури в биологичното земеделие.Биоторът се използва като:
  • Тор пролет и есен,
  • За подхранване през вегетационния период,
  • Като основа за хранене на растенията при биологичното земеделие,
  • Като основа на субстрати за отглеждане на цветя и производство на семена и разсад,
  • Като основа на субстрати за вкореняване на резници и други растения,
  • За подготовка на различни субстрати за оранжерии.
Следват препоръчителни дозировки. На практика се използват от 100 до 400 литра/дка. Биоторът не изгаря дори и най-слабите растения и може да се употребява и в по-големи количества. Дозировките зависят и от характеристиките на конкретната почва. Поради хигроскопичността и променливостта на теглото биоторът се измерва в литри.Той се използва, както за основно торене, така и за подхранване на всички земеделски култури.

  • НАКИСВАНЕ СЕМЕНАТА ПРЕДИ ПОСАЖДАНЕ
150mL биотор се поставят в 1 литър вода, където престояват 12 часа. В разтвора се накисват за 5-6 часа семената, луковиците или картофите за садене.
  • РАЗСАД В САКСИИ
Сади се в смес от 1 част биотор и 4 до 5 части почва (по обем, а не по тегло).
  • ЗЕЛЕНЧУЦИ, КАРТОФИ, ЯГОДИ И ЕДНОГОДИШНИ ЦВЕТЯ:
Садене: 50 - 150мл биохумус на растение се слагат в гнездото или лехата.Подхранване (при нужда): добавят се 50 - 100мл на растение.
  • ПЛОДНИ ДРЪВЧЕТА, ЛОЗЯ, РОЗИ, ХРАСТИ:
Садене: в ямата се добавят 2 - 4 л. биохумус на дръвче; 1 - 2 л. на храст и роза; 0,3 - 0,4 л. на лозова пръчка.Подхранване: през пролетта и есента се поръсват около стеблата 1 - 3 л. на дръвче; 0,5 - 1,5 л. на лоза, роза, храст, след което се окопава.При торене с биохумус се ускорява узряването на плодовете, подобрява се качеството на продукцията, като се увеличава до 40% съдържанието на витамини и белтъчени. Плодовете са по-едри, с по-ярки цветове, подобрени вкусови качества като същевременно се увеличава срока на съхранението им.
  • ТРЕВНИ ПЛОЩИ:
Сеене: 150 - 200 мл биохумус на м? се посипват върху площта за сеене, смесва се с горния почвен слой и се посипват семената.Подхранване: посипват се 50 - 150 мл на м? (след косене) и се полива обилно.
  • РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗЕМИ:

По 3 л. биохумус на м? се смесва с 10 сантиметровия повърхностен слой на почвата.

Характеристики на Биохумусът
Биторът е органичен материал, получен в резултат на храненето на червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus u Eisenia foetida) с органични остатъци и пълното им превръщане в червееви фекалии. Материал, който е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества и се използва като тор.Той е суха органична, рохкава, дребно гранулирана материя с тъмно кафяв цвят. Червеите се хранят с различни видове животински тор и други органични отпадъци. По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е “Биотор”, най-добрият обогатител на почвата, който осигурява всичко необходимо за растенията.Три са основните аспекти на положителното му действие върху растенията:1. Хранително въздействие на макро- и микроелементи.2. Мелиоративно действие на микроорганизмите върху почвата.3. Биорегулативно действие на хумифицираната органична материя.Биоторът съдържа всичките 16 елемента необходими на растенията в концентриран вид. Запасите на азот, фосфор, калий, магнезий, калций и всички други полезни елементи са много пъти по-високи отколкото в най-богатата почва. Тези хранителни вещества се усвояват лесно от растенията, но се освобождават постепенно, според нуждите им (биоторът осигурява храна за растенията в продължение на 3 до 5 години).Биоторът е най-добрият органичен тор, тъй като съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, хормони добавени към него при храносмилателния процес на червея. Те са много повече, отколкото в оборския тор, да не говорим за неорганичния тор.Особена ценност на биотора придават хуминовите киселини. Хумусът е основен резерв на хранителни вещества, участва в образуването на водоустойчиви агрегати и подобрява водно-въздушния режим на почвите. Частиците на биотора имат овална форма, спомагат за аерацията на почвата, защото не се слепват. С подобряване структурата на почвата, растенията имат възможност да растат бързо и здраво.Биоторът задържа влагата и позволява отличен дренаж на почвата. Ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват. Това позволява по-икономично поливане.Биоторът притежава бактерицидни свойства и създава в почвата условия, затрудняващи развитието на болести. Растенията по-лесно понасят студ и суша. Биоторът не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите.Биоторът се използва като средство за подобряване на растежа и развитието на растенията. В смес с торф води до увеличаване на биомасата на различните зеленчукови култури като: домати, краставици, марули, салати, зеле, тиквички и др. Това се дължи, според редица изследователи на хормоналното действие на Биоторът.При сравнението между растенията с Биотор и растенията, които са засадени само в почва, богата на ауксини, гиберилини и цитокиселини, развитието на биомасата е същото. Растенията имат точно същите характеристики – количеството на хуминовите киселини, съдържащи се във Биоторът имат същото действие като това на гиберелините.Изпражненията на L.rubellus съдържат вещество със същото действие с това на ауксините. Произходът на тези вещества не е установен, но вероятно са продуциирани от различни вируси.Поради молекулярният строеж на хуминовите киселини във Биоторът, наличието на отрицателни заряди и обогатеността им на С и N те оказват благоприятно действие при протичането на химичните, биохимичните, биологичните, физичните и др. процеси в почвате, като по този начин подобряват почвените свойства и обуславят добри условия за развитие на растенията.Институтът по почвознание в Атина и катедрата по Почвознание от Агрономическия факултет на Атинския Държавен университет е установил, че:Биоторът се явява един от най-важните и главни детоксиканти на пестицидите, внасяни в почвата. Той е и добър биологичен детоксикант на замърсени от уранодобива почви и почви замърсени с тежки метали.Образуването на калциево-магнезиеви хумати и алуминиеви хелати с хуминовите киселини от Биоторът води до подобряване структурата на почвата – образува се среднозърнеста и водоустойчива, абсорбират се значителни количества продуктивна Н2О и хранителни вещества, които не се измиват от почвата. 

Резултати от използването на биоторът в биологичното земеделие
Увеличава се добивът. Резултатите от дългогодишното прилагане на биотор в САЩ показват, че добивът на картофите се увеличава с 40 до 70%; на зеленчука – с 30 %; на царевицата – с 30 до 50%; на пшеницата – с 30 %.Ефектът се увеличава с годините вследствие натрупването на биотора в почвата.-Биоторът, внесен в почвата, ускорява развитието на растенията, като узряването на плодовете става с 10 до 14 дни по-рано от плодовете на растенията, торени с друг тор.-Подобрява се качеството на продукцията. Увеличава се с 15 до 45% съдържанието на витамини в плодовете, зеленчуците и ягодите, на белтъчините в зърнените, на захар в кореноплодните, на нишесте в картофите. Плодовете стават по-едри, с по-ярки цветове и се увеличава срокът на съхранението им.-Получава се най-екологично чисти продукти, където например нитратите са до 55 пъти по-малко в сравнение с нитратите, съдържащи се в продукти, торени с неорганичен или оборски тор.Биоторът е одобрен за изполване и при биологичен начин на производство (Наредба № 15 от 3 август 1999 г. на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, ДВ, бр. 75 и наредба № 22 от 4 юли 2001 г. на Министерството на земеделието и храните, ДВ бр. 68.)-Съкращават се разходите за съхраняване на тора и самото торене, а също и времето за торене.-Използването на биотор при рекултивацията на земи съкращава чувствително срокът на възстановяване плодородието на почвата. Той е особено ефективен за изтощени и силно замърсени почви, както и в региони с песъчливи и каменисти почви (Балкански полуостров, Турция, Израел, Италия, Северна Африка и др.)

сряда, 2 януари 2013 г.

Любопитни факти за хумуса



Всички знаем, че хумуса е една от най-важните съставки в почвата за растенията. Той е органичен и се образува при разлагането на растения, животни и други микроорганизми. Но растенията не се хранят директно с хумуса, а с вещества, които се образуват при минерализирането му. Много любопитен факт е, че по-голямата част от хумуса се образува при разлагането на растенията. Само от тревите в почвата се отделят около 750 до 1000 килограма на декар годишно. За сравнение хумуса от животни е едва от 20 до 50 килограма на декар годишно. Ето зашо се препоръчва опадалите листа да не се отстраняват от градината, а да бъдат оставени да изгният в нея и да се превърнат в хумус. Окосената трева да не се изхвърля, но да се събира на определено място в градината, където може да започне да гние и се разпада.



Много важна роля в производството на хумус играят микроорганизмите и насекомите, които "работят" над разлагащите се растителни и животински материи. Ако насекомите и микроорганизмите бъдат подтискани и тровени за да не се пречкат в градината тогава и хумуса няма да бъде такъв, къкавто е необходим на растенията. Има, разбира се добавки и хумусни и торови, но винаги трябва да се гледа на тях като на "допълващи и подсилващи" хранителността на почвата. А не като на основни.
Най-лесен начин да си произведете богата на хумус почва е да насипвате окосената трева с пръст и тор на слоеве. Изсипвате тревата, посипвате с малко пръст или органична тор и така цяла година. На следващата година можете да размесите получената смес с още пръст и тор и ще се убедите, че крайният резултат е една много добра и хранителна почва за вашите растения. Много често я наричат "био пръст" или "био почва". В различните рецепти за "био почва" се добавят и различни съставки, но винаги ключова е идеята за чиста органична почва, в която няма химикали.