Търсене в този блог

сряда, 21 май 2014 г.

Калифорнийските червеи не търпят нашенските измамници !!!

!!! ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ !!!
Калифорнийските червеи не търпят нашенските измамници !!!

Ако количеството им във фермата е малко, биохумусът е менте!!!


Димитър Димитров, председател на Националната асоциация на младите фермери в България и производител на биохумус, пред вестник „Гласът на фермера“
Интервюто взе Ангел Върбанов
– Господин Димитров, Вие сте един от пионерите в отглеждането на калифорнийски червеи и производството на биохумус в България. Дълги години като че ли нямахте особена конкуренция и изведнъж страната полудя. Всички започнаха да кандидатстват за подпомагане с проекти за калифорнийски червеи. С какво ще обясните този бум?
– На първо място увеличението на фермите за калифорнийски червеи е поради това, че се повиши и потреблението на биохумус в България. Това увеличение на потреблението е вследствие на бурното увеличение на биологичните ферми в България, които са основният потребител на биохумуса.

Обстоятелството, че много фермери кандидатстваха по програмата „Млад фермер” с калифорнийски червеи , е обусловено от икономически причини. Най-важното е, че вложението за стартиране на една такава ферма ипечалбата, която то носи, са значително по-добри в сравнение с това да сесъздаде някаква друга ферма – било тя животновъдна, или растениевъдна.

Не е без значение и фактът , че ферма за калифорнийски червеи може да се създаде в рамките на няколко седмици, докато при другите този период е значително по-дълъг. За съжаление, кандидатстването по "Млад фермер" при някои претенденти е свързано и с възможността да се правят измами. Имам предвид случаите, когато се закупуват значително по-малко от

необходимото количество червеи, които се разполагат на необходимата за
отговаряне на условията на мярката площ. По този начин кандидатите мамят най-вече себе си, защото компрометират още в самото начало бизнеса си, от който иначе биха могли да печелят много добре.

Този казус обаче е в компетенциите на ДФЗ и се надявам оттам да разкриват измамите и да не допускат за одобрение такива кандидати.

Да, като че ли фермите за калифорнийски червеи станаха прекалено много, но бих искал да изтъкна две много големи ползи от това производство за България.

На първо място, колкото повече биохумус се произвежда и употребява в страната, толкова по-голяма част от зеленчуците и плодовете, произведени унас, ще са по-екологично чисти и по-здравословни. А това означава, че всички ние ще консумираме по-здравословни храни.

Второто, немаловажно предимство е екологичният ефект. Фермите за калифорнийски червеи са вид "пречиствателни станции" за
животински торове, който са най-големият замърсител в света. Мога да дам нагледни примери заплюсовете и минусите – и от екологична, и от практическа гледна точка.

В селата, в които няма ферми за калифорнийски червеи , но се отглеждат
животни, т.е. има органични замърсители, каквито са животинските торове, се случва следното. Този тор или се мие директно в кравефермата и се изхвърля в канализацията за отпадни води , а оттам попада в реките и замърсява водите, или се извозва и се изхвърля безразборно покрай пътища, ниви и дерета, като пак замърсява околната среда. В най-добрия случай животинският тор се извозва до регламентираното за това сметище, но това пак не разрешава проблема за неговото "обезвреждане" като вредител на околната среда.

Когато обаче в селото има ферма, или още по-добре ферми, за калифорнийски червеи, то този тор се взима директно от фермите за крави например и се извозва до фермите за калифорнийски червеи и се преработва от тях до един не само незамърсяващ околната среда, но и много полезен тор, с който се произвеждат качествени , чисти и здравословни храни.

– Какво е състоянието днес в бизнеса с отглеждане на калифорнийски червеи? Действително ли има такова голямо производство и такъв голям пазар?

– Да, наистина вече в България се произвеждат големи количества биохумус, но и големи се употребяват . Основните потребители са биопроизводителите, а те се увеличават. Като цяло пазар за биохумуса има. Аз лично нямам непродадени количества.Много колеги обаче не могат да си продадат продукцията. Намирането на пазар зависи най-вече от качеството на продукцията. За да има ефект от нея и да си заслужава цената, тя трябва да е качествена. В момента има много измамници, които продават биохумус на ниски цени, но това не е истински биохумус. За да е такъв, той трябва да се състои 100% от екскременти на червеи. А за да е така, трябва да има необходимото количество червеи в лехите. Много малко клиенти обаче обръщат внимание на това. Повечето гледат в интернет най-ниската цена или най-близкия до него продавач, но най-често при тези случаи парите им са хвърлени на вятъра за нещо, от което няма да имат необходимия ефект.

– Смятате ли че европейските програми за субсидиране са направени по най-подходящия начин за българските условия?

– Като цяло рамката за европейските програми се пише в Брюксел и тя е най-изгодна за големите държави, които са с най-силното лоби. Ще се конкретизирам. Защо тютюнопроизводителите няма да получават европейски субсидии? Ами защото големите държави не произвеждат тютюн и нямат полза от това.След като се напишат обаче регламентите, изцяло от нас зависи как ще представим нашата ПРСР и наредбите, от което зависи дали ще са най-подходящи за българските условия. Именно затова е много важно, когато те се пишат, да се вслушват в гласа на българския фермер и на тези, които го представляват, а именно на асоциациите и съюзите.

– Вие сте председател на „Националната асоциация на младите фермери в България”. На какво разчитат младите ви колеги у нас и какво трябва да
направи държавата за тях?

– Смятам, че не трябва само да чакаме какво държавата ще направи за нас, по-важно е ние какво ще направим за нея.Като цяло обаче младите фермери в Европа са малко и затоваси има причини, най-вече икономически. Именно затова има мярка за привличане на млади фермери, която се прилага в цяла Европа. Това е бившата мярка 112. Ние като асоциация смятаме, че бюджетът по тази мярка през новия програмен период 2014 – 2020 г. е много малък и че той трябва да се увеличи поне двойно.

Другото много важно нещо е как ще се разпише мярката и наредбата, за да се финансират само реални млади фермери, които трайно да се занимават със селско стопанство.

Източник : fermera.bg

вторник, 13 май 2014 г.

Млади фермери подписват договори с ДФЗ по мярка 112 на ПРСР


ДФЗ подписва договори с млади фермери по мярка 112 на ПРСР

ДФЗ подписва договори с млади фермери по мярка 112 на ПРСР

Общо 409 са одобрените проекти по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)



Започна подписването на договори по мярка „Млад фермер“, обявиха от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Общо 409 са одобрените проекти по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Субсидиите за тях са 10 млн. евро или 19,96 млн. лв.

Голяма част от средствата ще отидат за отглеждане на градински домати и краставици, гъби и орехи. Одобрени са и проекти за отглеждане на птици, лешници, бадеми, овощни и костилкови насаждения, а също и за създаване на разсадници за трайни насаждения. Сред предложенията има такива за купуване на пчелни семейства, създаване на ферми за калифорнийски червеи, както и за отглеждане на дребен и едър рогат добитък.

Проектите, спечелили финансиране, са избрани сред 2 800 предложения. От ДФЗ уточняват, че внесените проекти са обработвани в условията на ограничен бюджет - след предварително оценяване и класиране по критериите, заложени в Приложение № 1 на Наредба № 9 за мярка 112.

Предимство имаха проектите, които са изцяло в сектор животновъдство, стопанствата за биопроизводство или в процес на преход към биопроизводство, младите фермери, кандидатствали или планиращи да кандидатстват по мярката за агроекология, както и тези, получили образование или обучение в селскосто стопанство. Допълнително точки имаше и за проекти от областите Благоевград, Варна, Габрово, Кърджали, Ловеч, Перник. Разград, Силистра, Смолян и София.

Източник : Fermer.bg