Всички знаем, че хумуса е една от най-важните съставки в почвата за растенията. Той е органичен и се образува при разлагането на растения, животни и други микроорганизми. Но растенията не се хранят директно с хумуса, а с вещества, които се образуват при минерализирането му. Много любопитен факт е, че по-голямата част от хумуса се образува при разлагането на растенията. Само от тревите в почвата се отделят около 750 до 1000 килограма на декар годишно. За сравнение хумуса от животни е едва от 20 до 50 килограма на декар годишно. Ето зашо се препоръчва опадалите листа да не се отстраняват от градината, а да бъдат оставени да изгният в нея и да се превърнат в хумус. Окосената трева да не се изхвърля, но да се събира на определено място в градината, където може да започне да гние и се разпада.
Много важна роля в производството на хумус играят микроорганизмите и насекомите, които "работят" над разлагащите се растителни и животински материи. Ако насекомите и микроорганизмите бъдат подтискани и тровени за да не се пречкат в градината тогава и хумуса няма да бъде такъв, къкавто е необходим на растенията. Има, разбира се добавки и хумусни и торови, но винаги трябва да се гледа на тях като на "допълващи и подсилващи" хранителността на почвата. А не като на основни.
Най-лесен начин да си произведете богата на хумус почва е да насипвате окосената трева с пръст и тор на слоеве. Изсипвате тревата, посипвате с малко пръст или органична тор и така цяла година. На следващата година можете да размесите получената смес с още пръст и тор и ще се убедите, че крайният резултат е една много добра и хранителна почва за вашите растения. Много често я наричат "био пръст" или "био почва". В различните рецепти за "био почва" се добавят и различни съставки, но винаги ключова е идеята за чиста органична почва, в която няма химикали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар